Стив Берри - Офицер и пешка

— Казах ти да не се намесваш в тази история — смъмри я той.

— Нямаш право да искаш това от мен — сопна се Колийн.

— Имам пълно право. — Той говореше тихо, едва ли не шепнешком. — Тази история с нищо не те засяга. Казах ти го неведнъж.

— Засяга ме. Искам да знам какво се е случило.

— Казах ти какво се случи.

Тя го изгледа гневно.

— Не. Каза ми онова, което искаше да знам.

— Отишла си да се видиш с Валдес ли? — попита баща й.

— Откъде знаеш?

— Разкажи ми точно какво се случи — каза той, без да обръща внимание на въпроса й.

Тя поклати глава. Той се обърна към мен.

— Вие ще ми обясните ли?

Защо не? Аз му се представих и му обясних функциите си към Министерството на правосъдието. Възрастният мъж ме слушаше внимателно. Забелязах, че Колийн не се радва особено на откровеността ми. Когато привърших разказа си, той й заяви:

— Ти остани тук. Искам да поговоря насаме с господина.

Колийн понечи да възрази, но той вдигна ръка.

— Не изпробвай повече търпението ми.

Тя кимна, видимо покорна на волята на баща си. Той посочи с пръст куфарчето.

— Вземете това със себе си.

Тръгнахме от къщата с тойотата на Фостър; той караше. Куфарчето с папките беше в багажника. Движехме се на юг към Порт Маяка, после от шосе 441 отбихме на изток по 76 и след още три-четири километра стигнахме до едно гробище. Той отби от пътя, мина през отворената порта и паркира колата. Гробището беше просторно и притихнало. Високи палми и кичести дървета се издигаха тук-там сред зелената трева. В момента нямаше погребение и наоколо не се виждаше жива душа. Слязохме от колата. Топлият влажен въздух ухаеше на зеленина.

— Обичах да идвам тук, когато се чувствах объркан — каза Фостър. — Но беше отдавна.

— Да разбирам ли, че объркването ви е преминало?

— Точно обратното. В последно време това е обичайното ми състояние.

Той имаше причина да ме доведе тук, затова реших да го оставя да я изложи, когато се почувства готов.

— Чували ли сте за урагана от двайсет и осма? — попита той.

— Не съм от Флорида. Роден съм в Джорджия.

— На шестнайсети септември се извива буря, четвърта категория ураган с ветрове над двеста километра в час. Връхлита езерото и скъсва дигата, при което населените места в по-ниските части се озовават под шест метра вода. Представяте ли си? Шест метра! По онова време районът е изцяло сегрегиран, като по източния бряг живеят бели, а по западния и южния, откъм „Евърглейдс“, чернокожи. Повечето от жертвите са чернокожи, сезонни работници, които живеят по ниските места западно от езерото. Загиват над три хиляди души. — Той замълча. — Това дотук е ужасно. Но още по-лошо е случилото се впоследствие.

Запитах се какво ли би могло да е то.

— Времето е топло, труповете в блатата започват да се разлагат. Белите принуждават чернокожите оцелели да ги събират от водата. Онези, които са се заловили за работа, получават храна, останалите са оставени да гладуват или направо застрелвани. Ковчези не достигат, така че само белите жертви могат да се погребват в гробищата. Чернокожите са струпвани на купчини край шосето, заливани с бензин и изгаряни. Местните власти, всичките бели, зариват с булдозери шестстотин седемдесет и четири трупа на чернокожи в масов гроб в Западен Палм Бийч. Без отличителни знаци. Впоследствие парцелът е продаден и използван през годините за бунище, кланица, пречиствателна станция. Едва в последно време го откупиха и сега е под закрила като свещено място. Аз помогнах това да се случи.

Не знаех какво да кажа.

— Тук, в това гробище, има друг масов гроб на чернокожи сезонни работници.

Той ме поведе през гробището и се спря пред един надгробен паметник с надпис:

В ПАМЕТ

НА 1600-ТЕ ПИОНЕРИ,

ПОГРЕБАНИ В ТОЗИ МАСОВ ГРОБ,

КОИТО ДАДОХА ЖИВОТА СИ

В УРАГАНА ОТ 1928 Г.,

ЗА ДА Е „ЕВЪРГЛЕЙДС“ ТОВА, КОЕТО Е ДНЕС

— Тук почиват те, свидетели на едни отдавна отминали времена. Но аз се питам, капитан Малоун, дали нещата действително толкова са се променили?

— Разбира се, че са — отвърнах аз.

— Вие вярвате ли го?

— Вашите роднини вече живеят на източния бряг.

— А откъде знаете, че не са бели?

— Ако са, значи нещата наистина са различни.

— Може и да сте прав. Днес е невъзможно да се случи извращение като онова от двайсет и осма. Или поне няма да е по същия начин. Обществото се е научило да бъде някак… не толкова демонстративно… в предразсъдъците си.

Не исках да навлизам в тази тема и Фостър замълча.