Стив Берри - Офицер и пешка

— За малко не загубих живота си заради това куфарче — казах аз. — Искам да знам какво има в него.

Пистолетът оставаше неотклонно насочен към мен.

Взрях се в очите й, кафяви и непреклонни, като се питах какво ли измъчваше тази жена. Нещо не й даваше покой, това беше очевидно. Но аз нямах намерение да отстъпя.

— Работя за Министерството на правосъдието. И независимо дали това ти харесва или не, нямаш думата в случая.

— Нямаш представа на какво съм способна.

— Ти си ченге. Това ми стига. Не можеш да застреляш човек без причина.

Тя свали оръжието.

— Е, добре, хайде и двамата да хвърлим един поглед.

Това вече беше разумно. Аз отново се залових с куфарчето. Тя излезе от къщата и се приближи до масичката. Отворих капака. Вътре имаше няколко картонени папки. Очевидно стари, някога зелени, но избелели с времето, доста оръфани по ръбовете. Върху корицата на най-горната с дебел черен маркер бяха написани две думи:

ОФИЦЕРСКА ПЕШКА

Това нищо не ми говореше и аз я попитах:

— Знаеш ли за какво изобщо става дума?

Внезапно тишината бе нарушена от далечен вой на сирена и басовото туптене на ротори, разсичащи въздуха. Вдигнах глава и в далечината над езерото видях черната точка на фона на следобедното небе.

Хеликоптер. А сирената сигурно беше на местната полиция.

— Да се измитаме от тук — каза тя.

Не беше нужно да повтаря. Затръшнах капака, после грабнах куфарчето и двамата се затичахме към предния двор. Къщата беше далече от шосето, заобиколена от дървета, на самия бряг на езерото. От едната й страна имаше отделен гараж. Колийн изтича до прозорчето и надникна вътре.

— Тук има пикап!

— Действай!

Тя счупи стъклото, отвори прозореца и се промъкна вътре. Миг по-късно вратата на гаража се вдигна нагоре и се показа стар шевролет. Изтичах до шофьорската врата и я отворих, като поставих куфарчето върху единичната предна седалка. Колийн се качи от другата врата. Знаех какво трябва да направя — бръкнах под кормилния вал и напипах жиците на запалването. Пикапът беше доста стар модел и можеше да се запали чрез даване накъсо. Още като дете, във фермата за лук на дядо ми, се бях научил как да паля автомобили с голи ръце.

След като открих трите жици, аз ги откъснах от клемите им и допрях двете, които задействаха стартера. Двигателят изкашля и запали.

Завих жиците една към друга, затръшнах вратата и стиснах волана. Може би някой вече бе забелязал пристигането ни и бе сформирал група да ни посрещне, но аз нямах никакво желание да се запознавам с тях. Изкарах пикапа от гаража и дадох газ. Къщата и дърветата закриваха гледката към езерото, но по шума разбрах, че хеликоптерът е още далече. Сирените се приближаваха, но ние успяхме да стигнем до шосето, без да срещнем жива душа. Намалих скоростта, за да не привличаме внимание, тъй като не се знаеше откъде ще дойдат полицейските коли. Но така или иначе, не ги срещнахме. Излязохме на шосето и аз подкарах на север.

Спрях на паркинга пред един „Макдоналдс“ и наместих пикапа така, че съседните коли да го закриват.

— Колийн — казах й. — Аз не съм ти враг.

— Само защото веднъж ми спаси кожата във Форт Джеферсън, не значи, че си ми приятел.

— Но все някакво снизхождение съм заслужил.

Тя се усмихна. За пръв път.

— Ти каза, че си бил юрист. Дълго ли си се занимавал с право?

— Около шест години. А служител на Министерството на правосъдието съм едва от вчера.

— Защо според теб Джансън е искал да те убие?

— Не знам. Но смятам да разбера.

После ми хрумна нещо.

— Те ще се сетят, че сме ползвали телефона в онази къща. Могат да проследят разговора.

— Не съм разговаряла с никого.

— Но аз те чух!

— Всичко беше цирк в твоя чест. Планирах да те обезвредя отвън и да духна с папките. Тъкмо се готвех да те ударя с пистолета в тила, когато чухме сирените.

Аз не отделях поглед от пътя пред нас.

— Още веднъж, каква е тази „Офицерска пешка“?

Още в къщата бях усетил, че тези думи са й познати.

— Секретна операция на ФБР, продължила от средата на шейсет и седма до пролетта на шейсет и осма.

— А ти откъде знаеш за нея?

— От баща ми. Била е част от КОНТРАПРО.

Наименованието ми звучеше познато.

Четенето на книги беше голямата ми страст. Поглъщах ги една след друга и благодарение на феноменалната си памет никога не ги забравях. Джей Едгар Хувър представляваше особен интерес за мен. Възхваляван приживе като светец и спасител, едва след смъртта му през 1972 г. се разбрало, че не е нито едното от двете. Бил пословичен с незачитането си на закона, а при операция КОНТРАПРО оглавяваното от него ФБР достигнало дъното на корупцията.