Стив Берри - Офицер и пешка

Завих плавно, обрах малко газта и поех курс на североизток. Небето беше ясносиньо, тук-там с бели облаци. Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Джим Джансън и Хуан Лопес Валдес останаха далече назад. Погледнах стрелката на горивото и видях, че резервоарите бяха три четвърти пълни. Много пъти бях пилотирал чесни и знаех, че с пълен резервоар минават около 1400 километра. Нямах намерение да кацам в Кий Уест — там Джансън щеше да ме търси най-напред. Трябваше да се свържа със Стефани Нел и можех да го направя, като се обадя по радиостанцията до брега, а някой от там да прехвърли разговора до нейния телефон.

В това време Колийн оглеждаше салона на самолета зад предните седалки.

— Как изглеждаше куфарчето, което извади от потъналата яхта? — попита тя.

Аз й го описах. Тя се облегна назад.

— Уцелихме десетката. На задната седалка е.

Не можах да сдържа усмивката си. Най-после съдбата ми се усмихваше. Бях жив, в самолет, с куфарчето, монетата, радиостанция. Като цяло — един доста приличен първи ден като специален агент към Министерството на правосъдието.

Посегнах към радиото, но Колийн ме спря.

— Недей — каза тя. — Те ни подслушват, а знаеш, че самолетът може да бъде проследен.

Естествено, че знаех, но благодарение на опита си като пилот на изтребител имах някои идеи как да сведем проблема до минимум. Вече бях решил да поема курс към западния бряг на Флорида, откъм Мексиканския залив. Тази чесна имаше достатъчно гориво да ни закара до Тампа, но не виждах причина да отиваме чак толкова на север. Джансън сигурно вече се бе свързал по радиото със сушата и бе предупредил съответните хора, а Колийн беше права: със сигурност ни следяха радарите на Службата за контрол на въздушното движение. Националният парк „Евърглейдс“ се простираше на близо сто километра по протежение на югозападния бряг на Флорида. Навсякъде в тази пустош от блата щяхме лесно да кацнем, мястото беше закътано и изобилстваше с удобни скривалища, но от там щеше да ни е трудно да се измъкнем без лодка или кола.

— Мислех си да се насочим към някое местенце между Нейпълс и Форт Майърс.

Тя поклати глава.

— Можеш ли да ни закараш до Окичоби?

Езерото се намираше на километри навътре в сушата, близо до географския център на полуострова — огромен пресноводен басейн, който се оттичаше към „Евърглейдс“.

— Можем да стигнем до там, но разстоянието по суша от езерото до брега е много голямо. Ще ни срещне някой, който ще се поинтересува кои сме и накъде отиваме.

Южна Флорида беше печално известна като огнище на разпространение на наркотици, а един неидентифициран летателен апарат, неотговарящ на запитвания по радиото, щеше да вдигне властите на крак. Ситуацията щеше да ескалира още повече, ако Джансън поискаше подкрепления. За момента не й бях споменал бившия агент на ФБР.

— Името Джим Джансън говори ли ти нещо?

Тя ме изгледа и поклати глава.

— Това е човекът, който ме докара с яхтата, след това се измъкна със самолета и се опита да ме убие. Той стреляше по нас от брега.

Тя все още стискаше в ръка пистолета — и то по начин, който издаваше човек, свикнал да борави с оръжие.

— Ченге ли си? — попитах я аз.

Тя кимна. Трябваше да се изненадам, но си дадох сметка, че тази жена бе запазила самообладание в труден момент като трениран боец.

— Това официална мисия ли е?

— Лична. Свързана с баща ми.

— Защо не каза на някого във форта, че си ченге?

— Тъкмо се канех да го направя, когато ти дойде да ме спасяваш.

Усетих в тона й саркастична нотка.

— Кой е баща ти?

— Преподобният Бенджамин Фостър, от баптистката църква в Орландо.

— Откъде го познава Валдес?

Тя бръкна в джоба си и извади монетата.

— Твоя е. Но онези папки отзад са мои. Това беше сделката, която направих с Валдес.

И тя пъхна монетата в джоба на панталона ми.

— Не работя за Валдес — казах аз.

— Сделката си е сделка. Освен това не искам повече тази монета.

Сега бе моментът да й кажа, че нямаше да й позволя да задържи куфарчето. Макар да нямах представа какво съдържаше, очевидно Валдес, Джансън и тази жена не биха се спрели пред нищо, за да го вземат. Освен това вече знаех, че Стефани Нел го иска, а какъв по-добър начин да впечатля новата си шефка от това да й доставя и монетата, и черното куфарче? Но нещо ми подсказваше, че няма да е никак лесно да надхитря Колийн Пери.

— Къде работиш?

— Окръг Ориндж. В Орландо. А ти?

— До вчера бях юрист във военноморския флот. Сега не съм сигурен какво съм. Мисля, че примамка.