Стив Берри - Офицер и пешка

КОНТРАПРО — Програмата на ФБР за контраразузнаване — била създадена през 50-те години на миналия век за противодействие на предполагаемата комунистическа заплаха. Но с времето тя се изродила в нещо далеч по-грозно, инфилтрирайки най-разнообразни политически групировки. Социалистическата работническа партия, Ку-клукс-клан, „Ислямска нация“, „Черните пантери“ — всички били обект на следене. Но наред с тях в обсега й попадали далеч по-безобидни групи като Движението за независимост на Пуерто Рико, феминистки организации, както и всякакви такива с леви и левоцентристки уклони, особено антивоенните движения. Целта й? Да изобличава, разбива, манипулира, дискредитира или другояче неутрализира всякакви заплахи за националната сигурност. За постигане на тази цел ФБР рутинно прибягвало до проникване с взлом, следене на кореспонденция, подправяне на документи, предизвикване на уволнения на неудобни лица от заеманите длъжности, подхвърляне на фалшиви новини в медиите, дори подстрекателство към насилие между съперничещи групи. Едва през 1971 г. операцията била официално разобличена благодарение на усилията на група граждани, проникнали с взлом в офисите на ФБР в Пенсилвания. Те задигнали всички папки с документи и ги изпратили на журналистите. Това довело до разследване в Конгреса — от известната комисия „Чърч“, по името на нейния председател сенатор Франк Чърч, — което официално посочило всички лица, нарушили закона.

Отново се разнесе вой на сирена; идваше откъм юг. Малко по-късно по шосето профуча полицейска кола.

— Аз действително имам роднини тук — каза тя.

— С този пикап няма да стигнем далече. Ако ни издирват, което няма как да знаем със сигурност, няма да им трябва много време, за да открият собствениците на онази къща и да научат марката и номера на автомобила им.

— Добре че не се налага да пътуваме далече.

Аз запалих двигателя и отново потеглихме.

— Имаш ли някаква представа що за операция е била „Офицерска пешка“?

Тя ме погледна и за пръв път в очите й долових болка.

— Мисля, че има връзка със смъртта на Мартин Лутър Кинг.

Продължавахме да се движим по шосе 441 покрай брега на езерото Окичоби.

Последното й изречение ме бе смутило. Опитах се да изкопча още нещо от Колийн, но тя каза само, че при телефонните им разговори Валдес й бил споменал за връзката между „Офицерска пешка“ и убийството на Кинг.

— Надявах се да узная повече днес при срещата ни — каза тя.

Това обясняваше защо толкова ме бе разпитвала за Валдес.

Известно време пътувахме мълчаливо, докато най-после тя ми каза да отбия от главното шосе и да хвана черния път към къща, сгушена сред няколко дъба, кипариси и палми. Тази беше ниска и разлята, с неправилна форма и облицовани с дърво външни стени; гледаше към езерото. Отстрани имаше паркирана тъмна тойота. В мен напираха милиони въпроси и отчаяно се нуждаех да прочета папките в куфарчето, но реших, че ако си затварям устата и отварям очите и ушите, ще стигна по-бързо до целта.

Пресметнах, че се намирахме на седем-осем километри от мястото, където бяхме оставили хидроплана.

Твърде близо, но се съмнявах, че ще се сетят да ни търсят тук. Защо да го правят? Освен ако по някакъв начин не бяха установили връзката между собствениците на тази къща и Колийн. Трябваше ми телефон. Пам имаше мобилен, но аз още не се решавах да пробвам такова нещо. Поне засега. Не ме блазнеше мисълта разни хора да ме откриват навсякъде и по всяко време. Когато напусках базата, не изгарях от желание да ме знаят къде съм. Но сегашният ми ангажимент към министерството просто си плачеше за мобилна комуникация. Проблемът беше, че телефонът на Пам работеше само понякога. Покритието около Джаксънвил имаше много мъртви зони. Пък и тия неща не бяха евтини.

Входната врата на къщата се отвори и отвътре излезе чернокож мъж, по-възрастен от нас. Беше облечен в елегантен еднореден костюм, който подчертаваше стройната му фигура. Лицето му беше мъжествено и с плътни черти, черната му коса беше прошарена на слепоочията. Но погледът на черните му като антрацит очи излъчваше неоспорим авторитет.

— Кой е този? — попитах аз.

Колийн не изглеждаше много доволна.

— Баща ми.

Разбрах, че къщата всъщност е вила, ползвана през почивните дни от родителите на съпруга й — адвокат към една правна кантора в Орландо. Това ме изненада, защото Колийн не носеше брачна халка. Баща й — преподобният Бенджамин Фостър — бе доста сдържан и от пристигането ни бе казал само няколко думи. Тя беше видимо раздразнена от присъствието му.