Джеймс Роллинс - Ключът

Отначало този „номер“ забавляваше Грей, но с всяко следващо хвърляне у него започнаха да се оформят смътни опасения. Не можеше да каже защо точно. Може би беше свързано със загубата на жена, която някога беше обичал и която беше умряла заради хвърлена монета, паднала на неправилната страна. Или може би нямаше нищо общо със самото хвърляне, а просто с растящото му безпокойство от това, че му предстои да става баща. Самият той никога не беше бил в отлични отношения със собствения си баща, който бързо се палеше и беше предал тази своя черта на сина си.

Отново чу изпукването в рамото на онзи дръвник. Дълбоко в себе си знаеше, че би могъл да го укроти и без да му нанася сериозни поражения, но не беше успял да се сдържи. И това го изпълваше със съмнения.

„Що за баща ще излезе от мен? На какво ще науча детето си?“

Затвори очи, за да накара купето да престане да се върти около него. В момента знаеше само, че се радва, че се прибира у дома. Представи си Сейчан. През последните осем месеца тя беше невероятна гледка. Бременността я беше направила още по-красива и дори прелъстителна. Беше чувал за сиянието, което излъчват бременните жени, но едва напоследък бе започнал да се убеждава, че наистина го има.

Бадемовата й кожа, която издаваше евразийския й произход, сега лъщеше с блясък, от който дъхът му секваше. Изумрудените й очи тлееха; черната й коса блещукаше като крилете на летящ гарван. И тя неизменно спазваше строг режим на упражнения, благодарение на които тялото й оставаше силно и способно, сякаш тя настройваше цялото си същество да защитава онова, което растеше вътре в нея.

— Тура — прошепна до него Монк.

Грей отвори очи и видя как монетата пада върху дланта на приятеля му. Силуетът на Джордж Вашингтон проблесна на светлините на улицата. Грей повдигна вежда.

Монк сви рамене.

— Е, казах ти, че имам нужда от упражнения.

— Или от изгледи за безплатна бира.

— Стига си мрънкал. И по-добре почни да събираш всеки цент. — Той отново подхвърли монетата. — Щото памперсите хич не са евтини.

Дали заради предупреждението, или заради хвърлената монета, Грей отново изпита безпокойство. Скоро обаче завиха по неговата улица, което му помогна да се успокои.

От двете страни на улицата се издигаше идилична смесица от викториански и малко по-модерни къщи. Вечерта беше студена и се беше спуснала ледена мъгла. Звездите блещукаха слабо в небето и не можеха да се съревновават с коледните светлини, светещите елени в дворовете и яркия блясък на елхите, които се виждаха през прозорците.

Таксито спря пред къщата и Грей погледна украсената с примигващи светлини във формата на висулки веранда. Монк му беше помогнал да ги окачи преди две седмици. Грей се беше опитал да си представи как създава семейство тук, как играе на топка в двора, превързва ожулени колене, възхищава се на бележки и присъства на училищни мачове.

Колкото и да му се искаше да вярва, че тези неща могат да са истински, не се получаваше. Изглеждаше му направо невъзможно. С толкова много кръв по ръцете си как изобщо можеше да се надява на нормален живот?

— Нещо не е наред — каза Монк.

Разсеян от тревогите си, Грей не го беше забелязал. Двамата със Сейчан бяха украсили коледна елха — първата им заедно. Седмици наред бяха подбирали украшенията и бяха избрали за връх ангел на Сваровски, за който платиха безобразно висока цена. Сейчан каза, че си заслужавало, че можел да стане семейна ценност — още едно нещо, което им беше първото заедно. Бяха поставили елхата до предния прозорец.

Сега я нямаше.

Предната врата зееше. Беше разбита. Грей моментално се обърна към шофьора и каза:

— Звънни на деветстотин и единайсет.

Монк вече беше изскочил навън и тичаше към вратата.

Грей се втурна след него, като спря, колкото да извади своя „ЗИГ Зауер“ Р365 от кобура на глезена си. С ужас осъзна, че е бил прав от самото начало.

Никога не би могъл да има нормален живот.

22:18

Монк скочи на верандата. Сърцето биеше в гърлото му и му пречеше да диша. Обхванат от паника, той нахълта вътре, въоръжен единствено с юмруците си. Петте години в Зелените барети го бяха научили да преценява положението мигновено. Изострените му сетива уловиха за миг и най-малката подробност.

… съборената коледна елха при прозореца в нишата.

… разбитото стъкло на масичката за кафе.

… скъпата закачалка „Стикли“, пречупена на две.

… кинжала, забит в парапета на стълбището към горния етаж.