Джеймс Роллинс - Ключът

— Ези! — обяви Монк, когато монетата проблесна в приглушената светлина.

Това беше тринайсетото хвърляне.

Също като останалите дванайсет пъти монетата падна върху отворената длан на Монк. Силуетът на Джордж Вашингтон проблесна пред очите на всички.

— Познах. Ези! — повтори Монк. Леко заваляше думите.

От тълпата се разнесоха стонове и радостни викове, в зависимост от това кой на чия страна беше. За тринайсети пореден път Монк беше хвърлил монетата и беше познал правилно как точно ще падне. Понякога ези, понякога тура. При всяко успешно хвърляне Монк и Грей си спечелваха по едно черпене.

Барманът приклекна под талисмана на заведението — глава на глиган, върху която в момента се мъдреше червена шапка на Дядо Коледа — и донесе каната „Гинес“.

Докато тъмната бира изпълваше халбите им, някакъв здравеняк се намърда между Грей и Монк, като едва не събори Грей от стола му. Дъхът му вонеше на уиски и мазнина.

— Т’ва е номер… шибан номер. Използва фалшива монета.

Грабна монетата от Монк и я огледа с размътени очи.

Друг посетител, очевидно приятел на обвинителя, се опита да го дръпне. Двамата си приличаха — към трийсетте, с еднакви леки сака със запретнати ръкави, с едни и същи къси прически. Лобисти или може би адвокати, прецени Грей. Така или иначе, върху челата им само дето не беше щамповано бивши Членове на студентското братство.

— Стига, Брайс — каза по-трезвият от двамата. — Човекът използва няколко различни монети. Не може да е номер.

— Заеби това. Тоя е мошеник.

Брайс се опита да се освободи от ръката на приятеля си и изгуби равновесие. Размаха ръце и лакътят му полетя към лицето на Грей.

Грей успя да се дръпне навреме и да си спаси носа. Ръката му удари една минаваща сервитьорка, понесла високо вдигнат поднос. Чаши, чинии и храна — предимно хапки и пържени картофи — се разхвърчаха във всички посоки.

Грей скочи и подхвана младата жена през кръста. Задържа я и я закри с тяло от парчетата стъкло, които се разлетяха от бара.

Монк вече беше скочил на крака и пристъпи към пияния, като почти опря гърди в неговите.

— Разкарай се, пич.

— Или какво? — остро отвърна Брайс. Очевидно не се чувстваше застрашен, още повече че бръснатата глава на Монк едва стигаше до рамото му.

На Монк му се наложи да проточи врат, за да го изгледа кръвнишки. Не му помагаше особено фактът, че дебелият вълнен пуловер го караше да изглежда въздебел и скриваше яката физика, изграждана години наред в Зелените барети. Разбира се, шарената коледна елха, бродирана върху дрехата — подарък от жена му Кат, — определено нямаше да убеди Брайс да се разкара.

Грей усети растящото напрежение, пусна сервитьорката и каза:

— Извинявайте.

Тя кимна и отвърна:

— Няма нищо.

Барманът се наведе напред и посочи изхода.

— Разправиите навън, момчета.

Междувременно още събратя на Брайс започваха да се скупчват, готови да се притекат на помощ на другаря си.

„Супер“.

Грей се пресегна през Брайс, за да измъкне Монк от ситуацията.

— Да се махаме.

Преди да успее да стигне до Монк, някой го блъсна отзад. Вероятно някой от групата, който си беше помислил, че Грей се опитва да сграбчи приятеля му. Грей се блъсна в Брайс, което беше равносилно да смушка и без това раздразнен бик.

Брайс изрева и замахна към челюстта на Монк.

Монк приклекна и улови юмрука му в ръка, като го спря във въздуха.

Брайс се изсмя презрително и напомпаните във фитнеса мускули на раменете му се издуха, за да освободят ръката му. И тогава Монк стисна. Презрителната усмивка на Брайс се смени с болезнена гримаса.

Монк стегна пръсти още повече и Брайс рухна на коляно. Ръката на Монк всъщност беше протеза, изработена с използването на най-модерните военни технологии. Почти неразличима от истинска, тя лесно можеше да троши орехи — или в този случай костите на един пиян дръвник.

Сега беше ред на Брайс да проточи врат, за да го погледне.

— Ще ти го повторя само веднъж, пич — предупреди Монк. — Разкарай се.

Един от групата на Брайс се опита да се намеси, но Грей го спря с рамо и го фиксира с леден поглед. За разлика от Монк, високата фигура на Грей не беше скрита от дебел пуловер, а се подчертаваше от тясната му блуза. Освен това не се беше бръснал от два дни. И знаеше, че тъмната четина прави лицето му да изглежда още по-изсечено, отколкото беше.

Очевидно усетил хищника пред себе си, приятелят на Брайс отстъпи назад.

— Приключихме ли? — попита Монк жертвата си.