К Тюдор - Похищението на Ани Торн

— И така. — Госпожица Грейсън поставя кафето на масата пред мен и се настанява на отсрещното кресло с чаша разтворима напитка против грип. — Разбирам, че имаш въпроси.

— Само няколко.

— Вероятно първият е дали просто не съм смахната старица с твърде много свободно време?

Вдигам кафето и отпивам. За разлика от рядката, кална водица, която ми е сервирала в училище, това тук е силно и ароматно.

— И това ми хрумна.

— Не се съмнявам.

— Вие ли ми изпратихте мейла?

— Да.

— Как ме открихте?

— Не беше трудно. Знаех, че си станал учител. Проследих те до последното ти училище, свързах се с канцеларията и обясних, че си кандидатствал за работа при нас, но съм ти изгубила контактната информация.

— Но това е било преди наистина да кандидатствам.

— Правилно.

Хрумва ми една мисъл.

— Те казаха ли ви обстоятелствата, при които съм напуснал?

— Споменаха нещо по въпроса.

— Значи сте знаели, че съм подправил препоръката до Хари?

В погледа ѝ проблясва искрица.

— Останах впечатлена от твоята изобретателност.

Трябва ми секунда да го преглътна. Значи ме е разигравала през цялото време.

— Ами папката?

— Аз събрах материалите в нея, а Маркъс я остави под статуята. Реших, че така ще привлече по-малко внимание.

— Но съобщението дойде от неговия телефон…

— Стар апарат, който той не използваше. Докато не му счупиха новия айфон.

— Но защо ? Защо сте си дали целия този труд? Вместо да разигравате театър, не беше ли по-лесно просто да ми се обадите?

— Ако ти се бях обадила, щеше ли да дойдеш?

— Може би.

— И двамата знаем, че не е вярно.

Тонът ѝ е остър и аз се сконфузвам като ученик, хванат в провинение.

— За толкова години работа с деца научих някои неща — продължава тя. — Първо, никога не ги питай директно, защото само ще те преметнат. Второ, винаги ги карай да мислят, че идеята е тяхна. И трето, направи така, че да им е интересно. Тогава сами ще дойдат при теб.

— Забравихте четвъртото — никога не им давай да палят собствените си пръдни.

— Винаги си използвал сарказма като защитен механизъм — усмихва се леко тя. — Още от момче.

— Изненадан съм, че ме помните като момче.

— Помня всички ученици.

— Впечатляващо. Аз съм позабравил дори компанията си от последната година.

— Стивън Хърст — умен, садистичен, с пълна липса на морал. Опасна комбинация. Ник Флечър — без много мозък под шапката, затова пък с излишък от агресия. Жалко, че така и не откри по-добър начин да я канализира. Крис Манинг — блестящ, страдащ, изгубен. Винаги в търсене на непостижимото. И ти — скритата лимонка. Вечно отбиващ ударите с думи. Ако изобщо може да се каже, че Хърст имаше приятел, ти беше такъв. Беше му по-необходим, отколкото осъзнаваше.

Преглъщам буцата в гърлото си.

— Пропускате Мари.

— А, да. Красиво момиче, по-интелигентно, отколкото се изкарваше. И винаги знаещо как да постигне целта си, още тогава.

— Но вече не сме деца.

— Вътрешно всички си оставаме деца. Със същите страхове, същите радости. С единствената разлика, че сме по-високи на ръст и по-умели в прикриването.

— Вие самата се оказахте доста умела в него.

— Не съм имала за цел да те заблуждавам.

— А каква беше целта ви?

— Да те убедя да се върнеш. И ето че я постигнах. — Тя започва да кашля, вади от ръкава си кърпичка и си прикрива устата. — Предполагам, че си стигнал до мен чрез Маркъс? — пита, след като кашлицата утихва.

— Той се притесняваше да не ви причини неприятности. Уверих го, че всичко ще е наред, стига да ми каже истината.

— Маркъс е добро момче — кимва тя. — И мой кръщелник, както сигурно също ти е казал.

— Да. Не съм очаквал, че сте близка с майка му…

— Рут страдаше ужасно в училище. След като един ден я спасих от тормоз, станах нещо като нейна довереница.

Сещам се за всички онези деца, които съм виждал в кабинета ѝ. Онези, на които се опитваше да помогне. Не е кой знае колко, но когато си подгонен и уплашен, една малка добрина може да означава всичко.

— Поддържахме връзка и след като Рут завърши — продължава госпожица Грейсън. — А щом се родиха Лорън и Маркъс, тя ме помоли да стана тяхна кръстница. Понякога ги гледах през почивните дни, докато тя ходеше да чисти. Децата ме обикнаха, особено Маркъс. Той и до днес ме посещава за чай два пъти седмично. Умен младеж е, а и споделяме някои общи интереси.

— Като например местна история?

Нова мимолетна усмивка.

— Между другото.