Джон Гришэм - Разплата

„Забавят“ беше ключовата дума. „Забавящи действия“ се превърна в често повтаряна фраза.

За да защитава войниците си, докато се оттеглят към Батаан, Макартър установи пет задържащи позиции в Централен Лусон, където маневрираха повечето японски сили. Двайсет и шести кавалерийски полк трябваше да изпълни главната функция за забавянето на вражеското настъпление.

На 15 януари 1942 г. лейтенант Ед Рамзи и неговият взвод бяха изпълнили разузнавателната си мисия и се канеха да дадат почивка на себе си и на конете. Отряд В обаче научи, че голямо японско войсково подразделение се придвижва към тях. Планираха контраатака и Рамзи предложи на доброволни начала да подпомогне нападението.

Заповядаха му да завземе село Моронг — стратегически пункт на река Баталан в Западен Батаан. Моронг беше в ръцете на японците, но те не го отбраняваха сериозно. Рамзи състави взвод от двайсет и седем души и се отправи на север по главния път за Моронг. Когато стигнаха река Баталан в източния край на селото, приближиха предпазливо и установиха, че е пусто. Католическата църква беше единствената каменна постройка, а край нея имаше сламени къщи на колове. Рамзи раздели хората си на три отделения от по девет кавалеристи, едно от които беше предвождано от лейтенант Банинг. Докато Пийт и хората му се приближаваха към католическата църква, целият взвод попадна под обстрел от японския авангард. Хората на Рамзи отвърнаха на огъня и в този момент забелязаха предните отряди на огромна японска войска да прекосяват реката. Ако стигнеха до Моронг, щяха да премажат взвода.

Без капка колебание Рамзи реши да осъществи кавалерийска атака срещу пехота, нещо невиждано в американската армия повече от петдесет години. Той заповяда на взвода си да застане в боен ред, вдигна пистолета си и се провикна: „Атака!“. С викове и изстрели хората му насочиха галопиращите коне право към японския авангард и се врязаха в него. Ужасеният противник отстъпи на другия бряг на реката и се опита да се прегрупира. Взводът на Рамзи имаше само трима ранени и удържа японците, докато пристигнаха подкрепления.

Атаката щеше да се прочуе като последното кавалерийско нападение във военната история на Америка.

Двайсет и шести полк продължи да тормози и да задържа врага, да забавя неизбежната обсада на Батаан. Макартър премести филипинското правителство и по-голямата част от армията си на полуострова, но за команден пост избра един бункер на остров Корегидор, където беше струпано тежко въоръжение за отбраната на залива Манила. Силите му енергично започнаха да заемат отбранителни позиции из Батаан. С шлепове превозваха войници и припаси от Манила в неистов опит да се окопаят. Планът беше да натрупат достатъчно храна, за да изхранват четиридесет и пет хиляди войници за шест месеца.

В крайна сметка осем-десетхилядна войска и двайсет и пет хиляди цивилни се оттеглиха на полуостров Батаан. В средата на януари оттеглянето беше пълно и завърши успешно.

След като американските сили отстъпиха на полуострова, японците бързо се опитаха да ги задушат с пълна блокада по въздух и вода. От прекалена самоувереност те допуснаха тактическа грешка — оттеглиха елитните си дивизии на други места из Тихия океан и ги замениха с не толкова опитни войски. Щяха да поправят грешката си, но тя удължи с месеци и обсадата, и страданията.

През първите седмици от Битката за Батаан японците понесоха тежки загуби, защото американците и филипинците се сражаваха ожесточено в защита на последната си твърдина. Техните загуби бяха много по-незначителни, но загиналите нямаше как да бъдат заменени. Японците разполагаха с неизчерпаеми запаси от хора и оръжие и седмици наред обстрелваха жертвите си с тежка артилерия и безмилостни нападения по въздух.

Условията на Батаан бързо се влошаваха. Седмица след седмица американците и филипинците се сражаваха полугладни. Войниците приемаха средно по две хиляди калории дневно, около половината, необходими за тежки битки. Изпитваха остър глад, а провизиите им се топяха, което се дължеше най-вече на друга необяснима грешка на Макартър. В бързината да укрепи силите си на Батаан той заряза по-голямата част от хранителните продоволствия. Само в един склад бяха изоставени тонове ориз, с които армията му можеше да се изхранва години наред. Много от офицерите го умоляваха да натрупа запаси от храна на Батаан, но той отказваше да ги послуша. Когато го осведомиха, че хората му гладуват и се оплакват жестоко, той постави всички военни части на половин порцион. В писмо до войниците си им обеща подкрепления. Написа, че „е изпратена многохилядна войска и стотици самолети. Точното време на пристигане на подкрепленията е неизвестно“, но помощта била на път.