Джон Гришэм - Разплата

Осем години по-рано той беше напуснал армията със съжаление. Сега обаче не изпитваше никакви опасения за бъдещето си.

Беше свикнал с живота си на фермер. Той обожаваше жена си и децата, харесваше смяната на сезоните и ритъмът на сеитбата и брането го правеха щастлив. Беше на полето всеки ден, често на кон и съпровождан от Лайза, наглеждаше растежа на памука и си блъскаше главата как да се сдобие с още земя. Джоуел вече беше на петнайсет и когато не беше на училище и не вършеше безбройните си задължения във фермата, отиваше в гората с Пийт да дебне белоопашати елени и диви пуйки. Стела беше на тринайсет и оценките й бяха безупречни. Семейството вечеряше заедно всеки ден точно в седем и си говореха за всичко. Все по-често тема на разговорите им беше войната.

Като запасняк, Пийт беше сигурен, че скоро ще го мобилизират, и мисълта, че ще напусне дома си, го измъчваше. Гледаше присмехулно на старите си мечти за военна слава. Сега беше фермер, твърде възрастен за войник, поне според него самия. Знаеше обаче, че армията няма да се смути от възрастта му. Почти всяка седмица получаваше вест от свой приятел от „Уест Пойнт“, повикан на активна служба.

Заповедта пристигна на 15 септември 1941 г. Пийт трябваше да се яви във Форт Райли, Канзас, където беше базиран Двайсет и шести кавалерийски полк — неговата военна част, която вече беше във Филипините. Пийт помоли за трийсетдневна отсрочка, за да се погрижи за есенната си реколта, но му я отказаха.

На 3 октомври двамата с Лайза поканиха малка група приятели у дома, за да се сбогуват. Въпреки старанието на Пийт да успокои всички страхове събирането не беше весело. Имаше усмивки, прегръдки и пожелания за късмет, но страхът и напрежението бяха осезаеми. Пийт благодари на всички за техните мисли и молитви и им напомни, че хиляди млади мъже от цялата страна са мобилизирани. Светът беше на прага на нов мащабен военен конфликт, а в трудни времена бе нужна саможертва.

Новият свещеник Декстър Бел също присъстваше заедно със съпругата си Джаки. Бяха дошли в Клантън месец по-рано и бяха добре приети. Декстър беше млад и въодушевен, със завладяващо присъствие на амвона. Джаки имаше красив глас и беше запленила църквата с две солови изпълнения. Трите им деца бяха възпитани и мили.

След като гостите си тръгнаха, семейство Банинг и Флори дълго време седяха в дневната и се опитваха да забавят неизбежното. Стела се притискаше към баща си и се бореше със сълзите. Джоуел, подобно на Пийт, се стараеше да се държи стоически, като че ли всичко ще бъде наред. Пъхаше нови цепеници в огъня, докато останалите се топлеха край него, потиснати и уплашени от предстоящата несигурност. Накрая огънят угасна и стана време да си лягат. Следващият ден беше събота и децата щяха да спят до късно.

Няколко часа по-късно, на зазоряване, Пийт метна платнения си чувал на задната седалка на колата и целуна Лайза за „сбогом“. Отпътува заедно с Джуп, който вече беше двайсетгодишен красив мъж. Пийт го познаваше от деня на раждането му и Джуп от години беше сред любимците му. Беше го научил да шофира, помогна му да си извади книжка и застраховка, така че той, Лайза и Нинева го използваха за поръчки в града. Бяха му позволили дори да ходи с пикапа на Пийт до Тюпълоу, за да купува фураж.

Пийт кара до Мемфис и паркира на железопътната гара. Поръча на Джуп да наглежда как вървят нещата във фермата и го изпрати с поглед. Два часа по-късно се качи на влака и замина за Форд Райли в Канзас. Вагоните бяха пълни с военнослужещи, запътили се към базите си из цялата страна.

Беше напуснал армията като лейтенант и се върна в нея като такъв. Разпределиха го в предишната му част, Двайсет и шести кавалерийски полк, и той премина едномесечно обучение във Форт Райли, преди да отплава на 10 ноември. Беше на палубата, когато корабът мина под моста „Голдън Гейт“, и се запита кога ли ще се върне. Пишеше две-три писма дневно до Лайза и децата и ги изпращаше от следващото пристанище. Корабът спря да зареди с продоволствия на Пърл Харбър и седмица по-късно отплава за Филипините.

Пийт надали можеше да улучи по-неподходящ момент. Назначението му едва ли можеше да е по-злополучно.

Филипините се състоят от седем хиляди острова, разположени в обширен архипелаг в Южнокитайско море. Теренът и пейзажите се променят коренно от остров на остров.

Има планини, високи към три хиляди метра, гъсти гори, непроходими джунгли, мочурища, плажове и километрични скалисти брегове. Бързи реки прекосяват много от по-големите острови, но не са плавателни. През 1940 г. страната разполагаше с огромни минерални ресурси и хранителни суровини, което бе от съществено значение за японските военни амбиции. Американските военни стратези нямаха никакво съмнение, че Филипините ще бъдат лесна мишена, освен това знаеха, че отбраната им ще бъде почти невъзможна. Намираха се близо до Япония — амбициозен враг, чиято имперска армия нахлуваше безмилостно във всичките си съседни държави.