Джон Гришэм - Разплата

В края на март 1938 г., докато Лайза и Еймъс се възползваха от топлия слънчев ден, за да засадят грах и маслен боб, на нея й се зави свят. Изправи се, за да си поеме дъх, и припадна. Еймъс я взе на ръце и хукна към задната веранда, където ги посрещна Нинева. В качеството си на медицинска сестра, лекарка и акушерка на дома тя изтри лицето на Лайза със студена кърпа и я свести. Няколко минути по-късно Лайза се почувства добре и каза: „Май съм бременна“.

И нищо чудно, рече си Нинева, но не обели нито дума. Пийт откара Лайза на лекар в Клантън, който потвърди, че Лайза е бременна във втория месец. Джоуел и Стела бяха твърде малки, за да им съобщят новината. Пийт и Лайза бяха на седмото небе. След две помятания и много старание най-сетне бяха успели. Пийт настоя тя да остави градинарството в ръцете на Еймъс и да го кара по-спокойно.

Месец по-късно Лайза отново пометна. Загубата беше съкрушителна и тя изпадна в мъчителна депресия. Пусна завесите на прозорците и цял месец почти не се показа от спалнята. Нинева както винаги пое нещата и се грижеше за Лайза, когато тя й позволеше. Пийт се стараеше да прекарва много време с нея, но като че ли нищо не повдигаше духа й, дори Стела и Джоуел. Накрая Пийт я закара в Мемфис на консултация със специалист. Останаха две нощи при родителите й, но и това не я разведри. Рано една сутрин на кафе той довери на Нинева, че ужасно се тревожи. Плашещо беше жизнерадостен човек като Лайза да изпадне в такова униние.

Нинева имаше опит с депресирани бели жени. Госпожа Банинг не се бе усмихнала нито веднъж през последните четири години от живота си, а Нинева бе държала ръката й всеки божи ден. Започна да се заседява при Лайза и да се опитва да завърже разговор с нея. Отначало Лайза не казваше почти нищо и много плачеше. Затова Нинева бъбреше ли, бъбреше, разказваше истории за майка си, за баба си и за живота на някогашните роби. Носеше й чай и шоколадови бисквити и постепенно започна да разтваря завесите. Ден след ден двете седяха и разговаряха, и Лайза започна да разбира, че животът й изобщо не е толкова суров, колкото на други хора. Даде си сметка, че е привилегирована жена, щастливка. Беше на трийсет, беше здрава и най-хубавите дни тепърва й предстояха. Вече беше майка и дори да нямаше повече деца, бе надарена с прекрасно семейство.

Девет седмици след като пометна, Лайза се събуди една сутрин, изчака Пийт да излезе от къщата, обу панталона си, намери си ръкавиците и сламената шапка и съобщи на Нинева, че трябва да отиде в градината. Нинева я последва и пошушна нещо на Еймъс. Той я наблюдаваше внимателно и когато слънцето се издигна високо и Лайза се изпоти, Еймъс настоя да си починат. Нинева пристигна със студен чай с лимон, тримата седнаха на сянка под едно дърво и се посмяха.

Не след дълго Лайза и Пийт възобновиха предишното си ежедневие и макар да не се лишаваха от плътски удоволствия, бременност нямаше. Минаха две години без новини. На трийсет и третия си рожден ден през ноември 1940 г. Лайза беше категорично убедена, че вече не може да зачене.

Памукът изглеждаше многообещаващо в края на лятото на 1941 г. Семената бяха засети в средата на април. На Четвърти юли стеблата бяха високи до кръста, а до Деня на труда в първия понеделник на септември стигаха до гърдите. Времето беше благоприятно: топли дни, по-хладни нощи и проливен дъжд през седмица. След дългата зима, през която разчистваше земята, Пийт успя да засади още осемдесет акра с памук. Банковите му заеми бяха изплатени и той се закле никога повече да не взема пари, като залага земята си. Всеки фермер знае обаче, че такива клетви не са обвързващи. Много неща бяха извън контрола му.

Нивите изглеждаха добре, но световните събития бяха тревожещи. В Европа Германия беше нахлула в Полша преди две години и беше избухнала война. На следващата година Хитлер започна да бомбардира Лондон, а през юни 1941 г. нападна Русия с най-голямата войска в историята. В Азия Япония от десет години воюваше с Китай. Успехът я беше тласнал да нахлуе в британски, френски и холандски колонии в Южния Тихи океан. Япония изглеждаше неудържима в желанието си да завладее изцяло Източна Азия. През август 1941 г. Съединените щати доставяха осемдесет процента от нефта на Япония. Когато президентът Рузвелт оповести пълно ембарго над нефта, японската икономика и военна мощ се оказаха застрашени.

Войната се разрастваше, а големият дебат беше колко дълго САЩ ще стоят отстрани. Пийт имаше много приятели все още на активна служба и нито един не беше на мнение, че страната им трябва да остане неутрална.