Времето беше на негова страна и през 1933 г. Пийт изцеди до капка силите на работниците си и събра чудесна реколта. Пазарът също беше на негова страна и за пръв път от години фермата можа да си поеме дъх. Пийт зарадва банките, като им плати известни суми, но освен това скри малко пари. Земята на семейство Банинг се състоеше от две части, по 640 акра всяка, и ако разчистеха още площи, можеха да засадят повече памук. За пръв път през живота си Пийт започна да вижда какви възможности крие наследството му.
Той притежаваше едната част, Флори — другата, затова двамата се уговориха Пийт да обработва нейната земя срещу половината от печалбата. През 1934 г. тя построи розовата си къща и се върна от Мемфис. Пристигането й оживи фермата. Флори харесваше Лайза и отначало двете си общуваха дружелюбно.
Не че животът беше скучен, изобщо не беше. Лайза с наслада се бе отдала на майчинството, докато се опитваха безрезултатно да умножат семейството си. Пийт я научи да язди, построи конюшня и я напълни с коне и понита. Не след дълго Лайза качи Джоуел и Стела на седлото и тримата яздеха с часове из фермата и околностите. Пийт я научи и да стреля и двамата заедно ходеха на лов за птици. Запали я и по риболова и в неделя следобед малкото семейство прекарваше часове на брега на реката.
Дори да усещаше липсата на големия град, Лайза не се оплакваше. На трийсет тя имаше щастлив брак с мъж, когото боготвореше, и беше благословена с две красиви деца. Живееше в хубава къща сред ферма, която й даваше сигурност. За жена, която обича забавленията обаче, социалният живот беше разочароващ. Нямаше кънтри клуб, нямаше изискан хотел, нито зала за танци или прилични барове. Всъщност нямаше никакви барове, защото окръг Форд, както и целият щат, беше в сух режим. Продажбата на алкохол беше забранена в осемдесет и два окръга и във всеки град. Склонните към прегрешения бяха принудени да разчитат на контрабандни производители, каквито имаше много, или на приятели, които им караха алкохол от Мемфис.
Църквата диктуваше социалния живот. За семейство Банинг това беше Методистката църква, разбира се, втората по големина в Клантън. Пийт настояваше да ходят редовно и Лайза привикна. Беше възпитана като неособено ревностен член на Епископалната църква, но в Клантън нямаше нейни представители — нито ревностни, нито други. Отначало тя не хареса тесногръдието на методисткото учение, но скоро се убеди, че би могло да е и по-зле. В окръга имаше по-сурови християнски учения — баптисти, петдесетници и последователи на Църквата на Христос — фанатично вярващи, още по-крайни от методистите. Само презвитерианците като че ли не бяха толкова надъхани. Дори в града да имаше някой католик, той си траеше. Най-близкият евреин беше в Мемфис.
Хората бяха определяни и нерядко преценявани според вероизповеданието им. И несъмнено биваха заклеймявани, ако твърдяха, че нямат такова. Лайза се присъедини към Методистката църква и стана активен член. Какво друго да прави в Клантън?
Ала тъй като не беше коренячка, дълго не успяваше да се впише в общността въпреки произхода на съпруга си. Местните не се доверяха на никого, ако техните предци не бяха познавали дядо му. Лайза добросъвестно ходеше на църква и постепенно службите започнаха да й харесват, особено музиката. Накрая се присъедини към женския библейски кръжок, който се събираше веднъж месечно.
След това помоли да се включи в подготовката на една сватба. Помогна и за няколко важни погребения. В града пристигна пътуващ евангелист за ритуалите на пролетното обновление и Пийт предложи да го подслони през въпросната седмица. Гостът се оказа много красив и дамите завиждаха на Лайза за близостта до обаятелния млад проповедник. Пийт бдително държеше положението под око и си отдъхна, когато седмицата приключи.
Но предстоеше следващото обновление. Методистите имаха по две годишно, баптистите — три, а Църквата на Петдесетница като че ли непрекъснато беше в състояние на трескаво обновление. Поне два пъти годишно някой бродещ уличен проповедник опъваше шатра до бакалницата, недалече от площада, и всяка вечер се вихреше по високоговорителите. Не беше необичайно една църква да „гостува“ на друга, когато в града пристигнеше известен проповедник. Всички християни се посвещаваха на Бог най-малко за два часа всяка неделя сутрин. Някои го правеха и в неделя вечер. (Това важеше за белите църкви; черните продължаваха по цял ден и дори през нощта.) Популярни бяха молитвените събирания в сряда вечер. Като се добавеха всички празнични служби, летни библейски училища, погребения, сватби, годишнини и кръщенета, понякога Лайза се чувстваше изтощена от църковните си ангажименти.
Читать дальше