Джон Гришэм - Разплата

Пийт изобщо не се поколеба и състави план. Извини се с неотложни семейни проблеми, изискващи незабавното му завръщане у дома, и убеди прекия си командир да му заеме колата си. Шофира цяла нощ и пристигна в „Пийбоди“ за закуска. Обади се на Лайза и й съобщи, че ще избягат и ще се оженят. Идеята я въодушеви, но тя не беше сигурна как ще измъкне от къщата куфар, без майка й да забележи. Пийт я убеди да зареже куфара. И в Канзас Сити имаше магазини.

Лайза целуна майка си за „сбогом“ и отиде на работа. Пийт я пресрещна и двамата отпрашиха за Мемфис със смях, кикот и изобилие от ласки. В Тюпълоу намериха уличен телефон и се обадиха на госпожа Суийни. Лайза се държа мило, но категорично. Мамо, извинявай, че така изневиделица, но с Пийт ще се оженим. Аз съм на осемнайсет и мога да правя каквото поискам. Обичам те, ще ти се обадя пак довечера и ще поговоря с татко. Когато затвори, майка й плачеше. Лайза обаче беше най-щастливото момиче на света.

Така и така бяха в Тюпълоу, град, който Пийт познаваше добре, двамата решиха да сключат брак. По-хубавите квартири във Форт Райли бяха за офицерите и техните семейства, така че брачното свидетелство щеше да бъде предимство. Отидоха в окръжния съд на Лий, подадоха заявление, платиха такса и намериха мирови съдия, който развъждаше лещанки отзад в магазина си за риболовни такъми. Съпругата му им стана свидетел и след като човекът си прибра обичайните два долара, ги обяви за съпруг и съпруга.

Пийт щеше да се обади на своите родители по-късно. Предстоеше раждането на първото им дете, затова беше важно да определят дата за сватбата възможно най-скоро. Пийт знаеше, че клюкарките в Клантън ще започнат да гледат календара веднага щом научат от майка му новината за раждането на първото й внуче. Лайза смяташе, че би трябвало да роди след около осем месеца. Осем месеца щяха да предизвикат известна изненада, но не и клюки. Седем би било прекалено. Шест — направо скандално.

Ожениха се на 14 юни 1925 г.

Джоуел се роди на 4 януари 1926 г. във военна болница в Германия. Пийт беше помолил за назначение в чужбина, за да бъде възможно най-далече от Мемфис и Клантън. Там никой никога нямаше да види акта за раждане на Джоуел. Двамата с Лайза изчакаха шест седмици, преди да изпратят телеграми до бабите и дядовците у дома.

От Германия Пийт беше прехвърлен обратно във Форт Райли в Канзас, където се обучаваше в Двайсет и шести кавалерийски полк. Беше отличен ездач, но започваше да се съмнява в ролята на кавалерията в съвременното военно дело. Танковете и самоходната артилерия бяха бъдещето, но той въпреки това обичаше кавалерията и остана в Двайсет и шести полк. Стела се роди във Форт Райли през 1927 г.

На 20 юни 1929 г. бащата на Пийт, Джейкъб, почина от инфаркт на четиридесет и девет години. Лайза, която в момента беше с две болни малки деца, не можеше да замине за Клантън за погребението на господин Банинг. Не беше ходила във фермата от две години и предпочиташе да стои далече от нея.

Четири месеца след смъртта на господин Банинг страната изпадна в Голямата депресия. Икономическият срив почти не се отрази на професионалните военни. Тяхната работа, жилища, здравеопазване, образование и заплащане бяха подсигурени, макар и да станаха малко по-скромни. Младото семейство Банинг беше щастливо с кариерата на Пийт и своето растящо потомство, така че бъдещето му оставаше свързано с армията.

Пазарът на памука също се срина през 1929 г. и фермерите пострадаха сериозно. Вземаха заеми, за да плащат разходите и дълговете си и да засеят памук през следващата година. Майката на Пийт рухна след смъртта на съпруга си и не беше в състояние да управлява фермата. По-голямата му сестра Флори живееше в Мемфис и не проявяваше почти никакъв интерес към земеделието. Пийт нае човек, който да организира сеитбата през 1930 г., но фермата отново изгуби пари. Той взе заем и нае друг човек следващата година, ала пазарът си оставаше свит. Дълговете се трупаха и земята на семейство Банинг беше застрашена.

По време на коледните празници през 1931 г. Пийт и Лайза обсъдиха мрачната перспектива той да напусне армията и да се завърнат в окръг Форд. Никой от двамата не го искаше, особено Лайза. Не можеше да си представи, че ще живее в такова затънтено място като Клантън, и то с майката на Пийт. Двете бяха прекарали малко време заедно, но то им беше достатъчно да се уверят, че съжителството им ще е трудно. Госпожа Банинг беше ревностна методистка, която знаеше всички отговори, защото те бяха там, в Светото писание. Използвайки свещения авторитет на Божието слово, тя съветваше всеки как да живее живота си. Не беше креслива или неприятна, просто прекалено критична.