Джон Гришэм - Разплата

Когато свещеникът оповести края на службата, опечалените бавно се отдръпнаха, за да могат копачите да заринат гроба. Тримата Банинг нямаха никакво желание да гледат. Размениха няколко думи с част от приятелите и се запътиха към колата.

Никс Гридли спря Джоуел и му обясни, че много от войниците още са в града и биха желали да изразят почитта си на гроба. Джоуел обсъди въпроса с Флори и двамата бяха единодушни, че Пийт би одобрил.

Час по-късно ветераните започнаха да пристигат и се стичаха цял ден. Идваха един по един, самотни фигури с много спомени. Пристигаха и на малки групи, разговаряйки приглушено помежду си. Пристъпваха тихо, тържествено, гордо. Докосваха надгробния камък, взираха се в купчината прясна пръст и изричаха молитви или каквото си бяха наумили да кажат, после си тръгваха, дълбоко опечалени от смъртта на един човек, когото малцина от тях познаваха лично.

Хотел „Пийбоди“ беше построен в центъра на Мемфис през 1869 г. и веднага привлече висшето общество. Беше проектиран в разточителния стил на италианския Ренесанс, без да се пестят никакви разходи. Около просторното фоайе имаше високи балкони и пищен шадраван с живи патици. Хотелът несъмнено беше най-импозантният в Мемфис и на стотици километри околовръст нищо не можеше да му съперничи. „Пийбоди“ незабавно започна да носи печалба, защото заможните жители на Мемфис се стичаха там на питие или на вечеря, на балове, приеми, празненства, концерти и срещи.

В началото на XX в., когато някогашните богати памукови плантации в Делтата на територията на Арканзас и Мисисипи отново си стъпиха на краката, хотел „Пийбоди“ се превърна в предпочитана дестинация за едрите земевладелци, които търсеха забавления в града. През почивните дни и празниците те завземаха хотела, организираха разточителни партита и общуваха изискано с приятелите си от мемфиската висша класа. Често водеха съпругите си да пазаруват. Друг път идваха сами по работа и прекарваха романтични уикенди с любовниците си.

Говореше се, че ако се разположиш във фоайето на „Пийбоди“ и останеш достатъчно дълго, ще видиш всички видни личности от района на Делтата.

Пийт Банинг не беше от Делтата и не се преструваше, че е. Беше от планинската област в Североизточен Мисисипи и макар семейството му да притежаваше земя и да беше изтъкнато в областта, Пийт изобщо не беше богат. Планинците заемаха по-ниско място в обществената йерархия от плантаторската класа на сто и петдесет километра от тях. Първото му посещение в „Пийбоди“ беше по покана на приятел от Мемфис, с когото се запозна като кадет във Военната академия. Поводът беше някакъв бал на дебютантките, но истинската атракция, поне за Пийт, беше уикендът в Мемфис.

Той беше на двайсет и две години и току-що беше завършил „Уест Пойнт“. Прекарваше няколко седмици у дома, докато станеше време да се яви във Форт Райли в Канзас.

Вече се беше отегчил във фермата и беше готов за ярките светлини. Не беше някакъв нескопосан селяк, който се чувства неловко в града. Вече беше ходил много пъти в Ню Йорк по най-различни поводи и умееше да се държи във всякакво обкръжение. Няколко сноби от Мемфис не можеха да го уплашат.

Беше 1925 г. и хотелът току-що беше отворил след пълен ремонт. Пийт беше чувал за него, но никога не го беше посещавал. Четири години в „Уест Пойнт“ приятелят му говореше за ослепителните забави и многобройните красиви момичета. Оказа се, че не преувеличава.

Балът на дебютантките се провеждаше в банкетната зала на втория етаж, която беше препълнена. Специално за случая Пийт носеше парадната си униформа, бяла от яката до обувките, и предизвикваше всеобщо възхищение, докато се движеше сред хората с питие в ръка. С безукорна военна стойка, загоряло от слънцето лице и непринудена усмивка, той разговаряше ту с един, ту с друг и не след дълго забеляза, че много млади дами го наблюдават. Поканиха ги на вечеря и той намери мястото си на маса с други приятели на момчето от Мемфис. Пиеха шампанско, ядяха стриди, разговаряха за едно-друго, нищо сериозно и определено нищо военно. Първата световна война беше приключила. Страната преживяваше мирен период. И несъмнено щеше да си продължава все така.

Докато им поднасяха вечерята, Пийт забеляза млада жена на съседната маса. Седеше с лице към него и всеки път, когато погледнеше към нея, тя също гледаше към него. Несъмнено беше най-красивата в тази зала, пълна с хубавици, а вероятно и с хора от цял свят. На няколко пъти той просто не можеше да откъсне очи от нея. В края на вечерята и двамата се чувстваха неловко, че се зяпат така.