Джон Гришэм - Разплата

На балкона Хоп Пърдю затвори очи и захлипа тихо. Като главен свидетел той беше дал показания срещу господин Банинг и сега се чувстваше виновен.

След първоначалния шок репортерите се опомниха и неистово започнаха да дращят в бележниците си.

— Моля ви, господине, ако обичате — настоя Джими Томпсън с раздразнение и даде знак на патолога, който най-сетне успя да се размърда.

Стиснал стетоскопа, който беше взел назаем от един лекар, чудесен професионалист, категорично отказал да припари до екзекуцията, патологът пристъпи към тялото и преслуша сърцето на Пийт. От очите му се стичаше кръв и други течности и бялата му памучна риза бързо променяше цвета си. Патологът не беше сигурен дали е чул нещо, но в този миг искаше Пийт да е мъртъв. Беше видял предостатъчно. Дори ако Пийт не беше мъртъв, много скоро щеше да бъде. Затова той се отдръпна и каза:

— Сърцето не бие. Този човек е мъртъв.

Джими въздъхна с облекчение, че екзекуцията е преминала толкова гладко. С изключение на сърцераздирателния вик, разтърсил прозорците, и може би разтопените очни ябълки не се случи нищо, което да не е виждал и друг път. Екзекуцията на Пийт му беше трийсет и осмата, но просто нямаше две еднакви. Джими мислеше, че е виждал всичко, ала все се появяваше нещо ново. Общо взето, това беше една хубава вечер за щата. Той бързо махна приспособлението от главата на Пийт и покри лицето му, за да не се вижда кръвта. Започна да откача кабелите и да маха ремъците. Докато си вършеше работата, Майлс Труит се извини и излезе, губернаторът също. Репортерите обаче останаха приковани на местата си и се стараеха да запишат всяка подробност.

Никс дръпна Рой Лестър настрани и му каза:

— Ще откарам тялото до погребалната агенция. Обещах на Флори да й съобщим, когато всичко приключи. Тя си е у дома с децата, искам да отидеш там и да им предадеш новината.

Очите на Рой бяха влажни и той беше видимо разтърсен. Успя да каже само:

— Слушам, шефе.

Повече от сто години Банинг погребваха близките си в семейно гробище на склона, недалече от розовата къща. Скромните надгробни плочи бяха подредени в прави редици под клоните на стар чинар — величествено дърво, което бе тук, откакто съществуваше и родът. Много преди раждането на Пийт гробището бе наречено Стария чинар и се споменаваше така в семейните разговори. Покойният роднина никога не беше мъртъв. Той просто беше отишъл при Стария чинар.

Точно в осем сутринта в петък, 11 юли, в гробището се събра неголяма група хора, пред чиито погледи простият дървен ковчег беше спуснат на въжета в гроба. Четирима от полските работници на Банинг го бяха изкопали предишния ден.

Надгробната плоча вече беше поставена и надписана: „Питър Джошуа Банинг III, роден на 2 май 1903 г., починал на 10 юли 1947 г.“ Най-отдолу пишеше: „Предан воин Божи“.

Край гроба стояха петнайсет бели мъже и жени, облечени като за неделна служба. Присъстваха само поканени, а списъкът беше изготвен от Пийт и придружен с подробни указания кога да започне погребението, кои откъси от Библията да се прочетат и как да се изработи ковчегът. Сред присъстващите бяха Никс Гридли, Джон Уилбанкс и съпругата му, неколцина приятели и, разбира се, Флори, Стела и Джоуел. Зад тях стояха Нинева, Еймъс и Мариета. Малко по-назад се бяха скупчили около четиридесет негри на различна възраст, до един работници на семейство Банинг, облечени с най-хубавите дрехи, които имаха. Отначало белите се опитаха да не дават воля на чувствата си и да проявят стоицизъм, но не и чернокожите. Те се разплакаха още щом видяха да свалят ковчега от катафалката. Господин Пийт беше техният шеф, свестен и почтен човек, и те не можеха да повярват, че вече го няма.

През четиридесетте години в селските райони на Мисисипи съдбата на едно чернокожо семейство зависеше от добрината или злината на белия собственик на земята, а семейство Банинг открай време се държаха почтено и справедливо. Негрите не проумяваха логиката на законите на белите. Защо им беше да убиват един от своите? Беше толкова безсмислено.

Нинева, която беше помагала на лекаря да изроди Пийт четиридесет и четири години по-рано, беше съкрушена и едва се държеше на краката си. Еймъс я притискаше в обятията си и я утешаваше.

Свещеникът беше млад презвитерианец от Тюпълоу. Беше приятел на приятел, без почти никакви познанства в окръг Форд. Никога нямаше да разберат как го беше намерил Пийт. Свещеникът откри ритуала с красноречива молитва. Когато приключи, Стела отново беше обляна в сълзи. Стоеше между леля си и брат си, които бяха обгърнали раменете й, за да я подкрепят. След молитвата свещеникът зачете псалм 23, после поговори накратко за живота на Пийт Банинг. Не се спря подробно на войната, само спомена за отличията на Пийт. Не каза нищо за убийството и присъдата, но говори десет минути за милосърдието, прошката, справедливостта и още няколко понятия, които не успя да свърже с наличните факти. Когато приключи, каза още една молитва. Мариета застана до надгробната плоча и изпя без съпровод първите два куплета на „Изумителна благодат“. Имаше красив глас и често припяваше на оперите, които звучаха от грамофона в розовата къща.