Джон Гришэм - Разплата

Губернатор Райт беше получил огромен брой писма, които го призоваваха да помилва Пийт Банинг, но други пък настояваха за правосъдие и прилагане на цялата тежест на закона. Той смяташе, че съперникът му в изборите е слаб, и не искаше да политизира екзекуцията, но като повечето хора беше заинтригуван от случая. Потегли от кабинета си в щатската столица на задната седалка на чисто новия си служебен кадилак, придружен от секретар и следван от полицейска кола. Запътиха се на север. Спряха в Гренада, където прокурорът се срещна за кратко със свой виден привърженик, после спряха още веднъж по същата причина в Оксфорд. Пристигнаха в Клантън малко преди пет и обиколиха площада. Губернатор Райт се изуми от многолюдната тълпа. Шерифът го беше уверил, че положението е под контрол и не се нуждае от полицейско подкрепление.

Беше се разчуло, че губернаторът пристига, и една група, предимно от репортери, чакаше пред ареста. Когато той излезе от колата си, те защракаха с фотоапарати и започнаха да го обстрелват с въпроси. Райт се усмихна, подмина репортерите и влезе вътре. Никс Гридли го чакаше в шерифската служба заедно с Джон Уилбанкс и щатския сенатор, негов съюзник. Губернаторът познаваше Уилбанкс, който подкрепяше един от опонентите му в изборите. В момента обаче това нямаше значение. За Райт днешното събитие не беше политическо.

Рой Лестър доведе затворника и всички се запознаха. Джон Уилбанкс помоли сенатора да почака отвън. Предстоеше да обсъждат нещо, в което той не можеше да участва. Сенаторът неохотно излезе. Когато четиримата останаха насаме, губернаторът ведро разказа, че навремето се запознал с бащата на Пийт Банинг на някакво събитие в Джаксън. Знаеше, че семейството е прочуто в областта, и то от много години.

Пийт не се впечатли.

— Господин Банинг — поде губернаторът, — както знаете, в моите правомощия е да заменя смъртната ви присъда с доживотна и точно затова съм тук. Наистина не виждам смисъл от екзекуцията ви.

Пийт го изслуша внимателно и отговори:

— Благодаря ви, че дойдохте, господине, но не съм молил за тази среща.

— Никой не е молил. Тук съм по собствена воля и съм склонен да ви помилвам и да отменя екзекуцията, но при едно условие. Ще го направя, ако обясните на мен, на шерифа и на адвоката си защо убихте онзи пастор.

Пийт изгледа кръвнишки Джон Уилбанкс, все едно той стоеше зад този заговор. Уилбанкс поклати глава.

После Пийт погледна безизразно губернатора и отговори:

— Нямам какво да кажа.

— Въпросът е на живот и смърт, господин Банинг. Сигурен съм, че не искате след броени часове да седнете на електрическия стол.

— Нямам какво да кажа.

— Говоря напълно сериозно, господин Банинг. Разкрийте ни причината и екзекуцията няма да се състои.

— Нямам какво да кажа.

Джон Уилбанкс наведе глава и се приближи до един прозорец. Никс Гридли въздъхна отчаяно: нали ви предупредих. Губернаторът впери поглед в Пийт, който му отвърна със същото, без да мигне.

Накрая Райт каза:

— Добре, както искате.

Той стана и излезе навън, отново мина покрай репортерите и се отправи към дома на един лекар, където му подготвяха вечеря.

Когато се здрачи, тълпата около съда се умножи и улиците се напълниха с хора. Стана невъзможно за превозните средства и движението беше отклонено.

Рой Лестър излезе от ареста с патрулката си и се отправи към дома на Милдред Хайландър. Флори го очакваше и той я откара до ареста. Заведоха я в стаята на шерифа, където Никс я посрещна с прегръдка. Остави я вътре и няколко минути по-късно доведоха брат й. Двамата седнаха един срещу друг; коленете им се допираха.

— Ял ли си? — попита тя тихо.

Той поклати глава.

— Не, предложиха ми последна вечеря, но нямам апетит.

— Какво искаше губернаторът?

— Просто се отби да се сбогува, струва ми се. Как са децата?

— Как са децата ли? Какво очакваш, Пийт? Не са на себе си и кой би могъл да ги вини?

— Скоро всичко ще приключи.

— За теб, не за нас. Ще си отидеш славно, но ние ще трябва да събираме парчетата и да се чудим защо се случи всичко това, по дяволите.

— Съжалявам, Флори, нямах избор.

Тя изтри очи и прехапа език. Искаше й се да му се нахвърли и най-сетне да излее всичко от сърцето си, но освен това искаше да го прегърне за последен път и да го увери, че близките му го обичат.

Той се приведе към нея и хвана ръцете й.

— Има някои неща, които трябва да знаеш.

Затворникът отправи една-единствена молба. Искаше да отиде пеша от ареста до съда, кратко разстояние от две пресечки, но за него — дълъг път към гроба. За Пийт беше важно да крачи с вдигната глава, без белезници, както храбро се беше изправял пред смъртта толкова много пъти и я беше избягвал. Искаше да покаже смелост, разбираема за малцина. Щеше да умре гордо, без угризения и без съжаления.