Джон Гришэм - Разплата

В осем часа той излезе от ареста с бяла риза и бежов панталон. Ръкавите му бяха навити, защото беше горещо, влажно и задушно. Съпровождан от Рой Лестър от едната му страна и Ред Арнет от другата, Пийт закрачи след Никс Гридли през тълпата, която се раздели, за да му направи път. Чуваше се само щракането на фотоапаратите. Нямаше банални въпроси от репортерите, нито насърчителни или осъдителни възгласи. На Уесли Авеню групичката зави, насочи се към площада и закрачи по средата на улицата, а любопитните изостанаха. Когато наближиха, войниците, дошли от близо и далече, застанаха мирно и козируваха. Пийт ги видя, видимо се изненада за секунда-две, после им кимна. Крачеше бавно, без да бърза, но с непоклатима решимост.

Тълпата на площада притихна, когато затворникът и охраната му се зададоха. Никс изръмжа на няколко души да се отдръпнат и всички се подчиниха. Той зави по Мадисън Стрийт пред чайната и малкото шествие го последва бавно.

Пред тях се извиси съдът, целият осветен в очакване на появата им. Беше най-важната сграда в окръга, мястото, където се въздаваше справедливост, защитаваха се права, мирно и честно се разрешаваха спорове. Пийт също беше участвал в съдебно жури като млад и преживяването го бе впечатлило дълбоко. Той и останалите заседатели бяха спазили закона и бяха определили справедлива присъда. Бяха раздали правосъдие, а сега правосъдието очакваше него.

Допълнително ангажираните полицаи бяха отцепили тротоара пред съда. По него минаваха електрическите кабели. Генераторът в сребристата камионетка бръмчеше, докато минаваха покрай нея, но Пийт сякаш не я забеляза. Пристъпваше след Никс и прескочи кабелите, които завиваха към сградата. Огромното множество го учуди, особено многобройните ветерани, но той продължи да гледа право напред, за да не срещне погледа на някой познат.

Бавно стигнаха до съда и влязоха. Сградата беше празна, охраната беше прогонила любопитните и беше заключила всички врати. Никс нямаше да допусне зрелище и се закле, че ще арестува всеки, вмъкнал се вътре без разрешение. Качиха се по главното стълбище и спряха пред залата. Охраната им отвори и те влязоха. Кабелите минаваха по пътеката и водеха към стола.

Олд Спарки стърчеше зловещо до ложата на съдебните заседатели, срещу празните пейки за зрителите. Зрители обаче нямаше, само няколко свидетели. Пийт не беше одобрил нито един от тях. Нямаше човек от семейството на Декстър Бел. Никс беше забранил достъпа на всички фотографи за огромно изумление на Джими Томпсън, който чакаше нетърпеливо до командното табло на любимия си стол. Масите бяха разместени и до съдийското място беше оформена редица столове за свидетелите. Прокурорът Майлс Труит седеше до съдия Рейф Озуълт. До него беше губернатор Райт, който досега не беше присъствал на екзекуция и реши да остане в града за тази. Смяташе, че е негов дълг да види с очите си изпълнение на смъртното наказание, подкрепяно толкова силно от населението на щата. До губернатора седяха четирима репортери, избрани лично от Никс Гридли, един от които беше Харди Капли от „Мемфис Прес-Симитър“.

Джон Уилбанкс не присъстваше, защото не искаше. Пийт го беше одобрил за свидетел, но Джон не пожела да дойде. Делото беше приключило и той се надяваше, че цялата бъркотия, свързана с Банинг, е вече зад гърба му. Хранеше съмнения обаче и силно подозираше, че убийството ще има още правни последици. В момента двамата с Ръсел седяха на балкона на кантората си, наблюдаваха тълпата и сградата на съда и пиеха бърбън.

Накараха Пийт да седне на един стол до Олд Спарки. Джими Томпсън каза:

— Господин Банинг, никак не харесвам тази част от работата си.

— Защо просто не млъкнеш и не направиш каквото трябва? — изсъска Никс. Беше му дошло до гуша от Джими и неговите номера.

Никой не каза нищо друго, докато Джими подстригваше ниско косата на осъдения с военна машинка. Тъмнокестенявите прошарени кичури на Пийт се сипеха по ризата и ръцете му, а Джими сръчно ги изтупваше на пода. Нави левия му крачол и избръсна прасеца му. Единственият звук в залата беше бръмченето на машинката. Всички присъстващи наблюдаваха екзекуция за пръв път и не бяха запознати с процедурата. Джими обаче беше професионалист и ефикасно се справяше със задълженията си. Когато изключи машинката, той кимна към Олд Спарки и каза:

— Седнете, моля.

Пийт направи две крачки и се отпусна на недодялания дървен трон. Джими върза китките му с тежки кожени ремъци, после направи същото и с глезените. Взе две мокри гъби от една кофа и ги притисна към прасците му, после ги пристегна с широка каишка с електрод. Гъбите бяха необходими за бързото протичане на тока.