Джон Гришэм - Разплата

Пийт затвори очи и дишането му се учести.

Джими постави четири мокри гъби върху главата на Пийт. По лицето му потече вода и Джими му се извини. Пийт не отговори. Екзекуторът взе метално приспособление, подобно на футболна каска, и когато го намести на главата му, Пийт се намръщи — единствената му отрицателна реакция досега. След като гъбите бяха по местата си, Джими пристегна каската. Закрепи жиците, провери ремъците и като че ли му отдели твърде много време. Но нито Никс, нито останалите бяха наясно с процедурата, затова чакаха и гледаха мълчаливо. Въздухът във влажната съдебна зала стана още по-лепкав и всички плувнаха в пот. Заради горещината бяха открехнали четири от високите прозорци от двете страни, но, за жалост, някой беше забравил да ги затвори.

Джими чувстваше напрежението на своята отговорна работа. Повечето от осъдените бяха бедни чернокожи престъпници и никой не даваше пет пари, ако екзекуциите им не минеха съвсем безпроблемно. Но екзекуцията на известен бял човек беше нещо нечувано и Джими бе твърдо решен умъртвяването да протече гладко и да не предизвика никакви критики.

Взе черна кърпа и попита Пийт:

— Искате ли превръзка на очите?

— Не.

— Добре.

Джими погледна към съдия Озуълт, който се изправи и пристъпи към осъдения. Вдигна лист хартия, прокашля се напрегнато и каза:

— Господин Банинг, по закон съм длъжен да прочета смъртната ви присъда. „Съгласно решението на Двайсет и втори областен съд в щата Мисисипи след осъждането на Пийт Банинг на смърт на електрическия стол за предумишлено убийство и след потвърждаването на присъдата от Върховния съд на щата, аз, съдия Рейф Озуълт, нареждам незабавната му екзекуция.“ Бог да се смили над душата ви.

Листът трепереше, докато съдията четеше, без да поглежда Пийт. После побърза да седне.

Трима чернокожи наблюдаваха стъписано случващото се от тъмния балкон. Ърни Даудъл, който работеше в сутерена, чистачът на съда Пенрод и Хоп Пърдю, църковният чистач, лежаха по корем и надничаха през парапета. Бяха притаили дъх, защото, ако Никс ги видеше, незабавно щеше да ги хвърли в ареста за години.

Джими кимна на Никс Гридли, който се приближи до стола и попита:

— Пийт, искаш ли да кажеш нещо?

— Не.

Никс отстъпи назад и застана до свидетелите заедно с Рой Лестър и Ред Арнет. Зад тях застана окръжният патолог. Джими Томпсън пристъпи към командното си табло, огледа го и попита Никс:

— Има ли причина тази екзекуция да не бъде проведена?

Шерифът поклати глава и отговори:

— Няма.

Джими завъртя някакъв ключ. Генераторът в сребристата камионетка забръмча по-силно, когато бензиновият му двигател увеличи мощността на тока. Хората в непосредствена близост разбраха какво се случва и се отдръпнаха. Електричеството потече по кабелите и за броени секунди стигна до Олд Спарки. От таблото стърчеше десетсантиметров прекъсвач с червено пластмасово покритие. Джими го хвана и рязко го натисна. Токът с напрежение две хиляди волта удари Пийт, всеки мускул в тялото му се сви, а после се изопна и той разкъса ремъците. Нададе мощен вик при невъобразимата болка и свидетелите се стреснаха. Викът продължи няколко секунди, докато тялото на Пийт се мяташе неистово, и излетя от съдебната зала през открехнатите прозорци, отеквайки в нощта.

По-късно хората, които бяха стояли най-близо до сребристата камионетка и генератора, от южната страна на съда, твърдяха, че не са чули вика, но онези от запад и изток, и най-вече зад сградата, го бяха чули и никога нямаше да го забравят. На Джон Уилбанкс му прозвуча като гръм и той възкликна: „О, боже!“. Изправи се, пристъпи крачка напред и се взря в уплашените лица на хората край съда.

Викът продължи няколко секунди, но за мнозина щеше да звучи вечно.

Първият токов удар трябваше да спре сърцето и Пийт да изпадне в безсъзнание, но никой не знаеше дали е станало така. Мощни конвулсии разтърсваха тялото му десет секунди, макар да бе невъзможно времето да се измери точно. Когато Джими дръпна прекъсвача и спря тока, главата на Пийт клюмна надясно и той застина неподвижно. После потръпна. Джими изчака трийсет секунди както винаги и за втори път пусна тока. Пийт се разтресе, но тялото му оказваше все по-слаба съпротива и явно се предаваше. По време на втория токов удар температурата в тялото му надхвърли деветдесет градуса и органите му започнаха да се топят. Кръв рукна от очните му ябълки.

Джими прекъсна тока и нареди на патолога да провери дали Пийт е мъртъв. Патологът не помръдна, просто стоеше със зяпнала уста и се взираше в отблъскващото лице на Пийт Банинг. Никс най-сетне успя да откъсне очи от него и усети, че му се гади. Майлс Труит, който шест месеца по-рано бе стоял точно където в момента се намираше електрическият стол и беше увещавал съдебните заседатели за смъртна присъда, вече бе присъствал на първата екзекуция в живота си и никога нямаше да бъде същият човек. Губернаторът също. По политически причини щеше да продължи да подкрепя смъртното наказание, но тайно щеше да копнее за неговото премахване, поне за белите обвиняеми.