Джон Гришэм - Разплата

Пийт скоро научи, че тя се казва Лайза Суийни. Той я проследи до бара, представи се и двамата се заговориха. Госпожица Суийни беше от Мемфис, едва осемнайсетгодишна, и никога не се беше чувствала изкушена от глупавия светски дебют. Всъщност умираше за цигара, но не можеше да пуши пред майка си, която се стараеше да я държи под око от другия край на залата. Пийт я последва навън — тя явно познаваше добре хотела. Двамата се озоваха във вътрешен двор край басейн. Изпушиха по три цигари и изпиха по две питиета: мартини за нея, бърбън за него.

Лайза току-що беше завършила гимназия, но не беше сигурна дали ще продължи в колеж. Мемфис й беше омръзнал, искаше да живее на по-голямо място, наподобяващо Париж или Рим, но просто си мечтаеше. Пийт я попита дали техните ще й позволят да излезе с мъж, четири години по-голям от нея. Тя сви рамене и каза, че през последните две години е излизала с когото си поиска, но всички били обикновени гимназистчета.

— На среща ли ме каниш? — попита тя с широка усмивка.

— Да.

— Кога?

— Следващия уикенд.

— Дадено, войниче.

След шест дни се срещнаха в „Пийбоди“ на питие, вечеря и още едно парти. На следващия ден, събота, си направиха дълга разходка покрай реката и в центъра на града, като се държаха за ръце и не спираха да се докосват. Вечерта тя го покани на вечеря в дома си. Той се запозна с родителите й и по-голямата й сестра. Господин Суийни беше статистик в застрахователна компания и беше доста скучен. Съпругата му обаче беше красива жена и основен двигател на разговора. Бяха странна двойка, а Лайза вече неведнъж бе казала на Пийт, че смята да напусне дома си при първа възможност. Сестра й заминаваше да следва в Мисури.

Когато започна да я ухажва, Пийт заподозря, че Лайза е едно от стотиците момичета в Мемфис, които се навъртат край хотел „Пийбоди“ с надеждата да си намерят богат съпруг. Ясно й даде да разбере, че не е богаташ от Делтата. Семейството му притежаваше земя и отглеждаше памук, но нямаха голяма плантация. Отначало Лайза важничеше малко, но когато разбра, че Пийт е най-обикновен човек, заряза преструвките. Посещението в дома й му показа очевидното — че семейството й е съвсем скромно. Пийт всъщност не се интересуваше колко пари имат. Беше хлътнал здравата и възнамеряваше да я преследва, докато я спечели, което, както скоро установи, нямаше да го затрудни. Лайза не се интересуваше колко голяма е фермата му. Беше си намерила войник, когото обожаваше, и нямаше да го изпусне.

Следващия петък отново се срещнаха в хотел „Пийбоди“ на вечеря с приятели. После се промъкнаха в един бар, за да останат насаме. Пийнаха и тайно се качиха в стаята му на седмия етаж. Пийт вече беше спал с жена, но от бордеите на Ню Йорк. Така повеляваше традицията в „Уест Пойнт“. Лайза беше девствена и готова за промяна, освен това прояви страст, която зашемети Пийт. Към полунощ той намекна, че й е време да се прибира у дома. Тя отговори, че никъде няма да ходи, че ще остане при него през нощта и няма нищо против да прекара в леглото голяма част от следващия ден. Пийт се съгласи.

— А какво ще кажеш на родителите си? — попита той.

— Ще излъжа. Ще измисля нещо. Не се тревожи. Лесно е да ги заблуди човек, пък и изобщо не очакват от мен да направя такова нещо.

— Както искаш. Сега може ли да поспим?

— Да. Знам, че си изтощен.

Бурното ухажване продължи цял месец и двамата влюбени забравиха за целия свят. Всеки уикенд Пийт запазваше стая в „Пийбоди“, където прекарваше три нощи, а Лайза често оставаше при него. Приятелките й започнаха да шушукат. Родителите й станаха подозрителни. В крайна сметка беше 1925 г. и имаше строги правила за пристойно поведение на младите дами и техните ухажори. И Лайза, и приятелките й знаеха правилата, но освен това тя знаеше и колко много може да се забавлява, ако понаруши някои от тях. Наслаждаваше се на мартинито, на цигарите и най-вече на непозволения секс.

Една неделя Пийт я откара в Клантън да се запознае със семейството му, да разгледа фермата и да добие представа откъде произхожда той. Не възнамеряваше да отглежда памук цял живот, смяташе да се посвети на военната кариера и двамата с Лайза да обикалят света, поне така смяташе на двайсет и две години.

Той получи заповед да се яви във Форт Райли в Канзас, където му предстоеше да премине обучение за офицер. Докато чакаше нетърпеливо заповедта за своето първо назначение, той се измъчваше от мисълта, че ще се раздели с Лайза. Отиде с колата в Мемфис и й съобщи новината. Знаеха, че предстои раздяла, но сега тя им се струваше невъзможна. Докато Пийт се сбогуваше с Лайза, тя беше обляна в сълзи. Той отпътува с влак за Форт Райли и седмица по-късно получи писмо от нея. Без заобикалки го информираше, че е бременна.