Джон Гришэм - Разплата

Пийт също се стремеше да я избягва. Всъщност дори му минаваха мисли да продаде фермата и да излезе от този бизнес. Идеята пропадна по няколко причини. Първо, фермата не беше негова собственост. Майка му я беше наследила от баща му. Второ, заради Депресията земеделската земя беше поевтиняла много. И трето, майка му нямаше да има къде да живее.

Пийт обичаше армията, особено кавалерията, и искаше да служи, докато се пенсионира. Като момче беше прекопавал и брал памук и беше прекарвал часове наред на полето, затова бе избрал различен живот. Искаше да види свят, може би да се сражава в някоя война, да заслужи медали и да направи съпругата си щастлива.

Отново взе пари назаем и нае трети управител на фермата. Реколтата беше прекрасна, пазарът — силен, а после, в началото на септември, заваляха проливни дъждове, същински мусони, и унищожиха всичко. През 1932 г. не се роди нищо, а банките го притискаха. Състоянието на майка му продължаваше да се влошава и тя не беше в състояние да се грижи за себе си.

Пийт и Лайза обсъдиха възможността да се преместят в Мемфис или пък в Тюпълоу, където и да е, само не в Клантън. По-големият град предоставяше повече възможности, по-хубави училища, по-интересен социален живот. Пийт можеше да работи във фермата и да пътува, нали? На Бъдни вечер тъкмо планираха какво да правят, когато пристигна телеграма. Беше от Флори и новината беше трагична. Майка им починала предишния ден, най-вероятно от пневмония. Беше едва петдесетгодишна.

Вместо да разопаковат подаръци, двамата набързо стегнаха багажа си и предприеха дългото пътуване до Клантън. Майката на Пийт и Флори беше погребана в Стария чинар до съпруга си. Младите съпрузи взеха решение да останат във фермата и повече не се върнаха във Форт Райли. Той напусна активната военна служба и стана запасняк.

Чуваше се тътенът на войната. Японците настъпваха в Азия и бяха нахлули в Китай предишната година. Хитлер и нацистите строяха фабрики, които произвеждаха танкове, самолети, подводници, оръдия и всичко друго, от което се нуждаеха военните, за да станат мощни и агресивни. Колегите на Пийт в армията се тревожеха от случващото се. Някои предричаха неизбежна война.

Когато Пийт върна униформата си и се прибра у дома да спасява фермата, не можеше да скрие песимизма си. Имаше да плаща дългове и да храни много гърла. Депресията се беше задълбочила и беше стиснала в хватката си цялата държава. Страната беше слабовъоръжена, уязвима и твърде опустошена финансово, за да финансира армия за война.

Ако избухнеше война обаче, Пийт нямаше да остане във фермата и да я пропусне.

След две необичайно богати реколти през 1925 и 1926 г. Джейкъб Банинг реши да построи хубава къща. Онази, която Пийт и Флори познаваха като деца, беше отпреди Гражданската война и през десетилетията беше пристроявана и преобзавеждана. Беше по-хубава от повечето къщи в окръга, но като се видя с пари, Джейкъб реши да впечатли всички и да построи нещо, на което съседите му ще се възхищават много след като той си отиде. Нае архитект от Мемфис и одобри внушителна постройка в неоколониален стил, двуетажен дом от червени тухли, с големи фронтони и широка предна веранда. Джейкъб я издигна на лек наклон близо до шосето, но въпреки това достатъчно далече, та хората от колите да й се възхищават, без да притесняват обитателите.

Сега, когато Джейкъб и съпругата му вече бяха мъртви, просторният дом остана във владение на Лайза и тя искаше да го напълни с деца. Обикновено двамата с Пийт обсъждаха този проект много ентусиазирано, но резултатите бяха разочароващи. Лайза беше преживяла един спонтанен аборт във Форт Райли, после още един, след като се преместиха във фермата. След няколкомесечни мрачни промени в настроението и много сълзи тя възвърна жизнеността си за огромна радост на Пийт. Лайза имаше само една сестра, както и Пийт, но двамата бяха единодушни, че малките семейства са пълна скука. Тя копнееше да имат пет деца, Пийт искаше шест, по три от двата пола, затова възобновиха изпълнението на брачните си задължения със страстна решимост.

Когато не беше в леглото със съпругата си, Пийт енергично възстановяваше фермата. Прекарваше на полето часове наред и вършеше черна работа, за да даде пример на работниците си. Разчисти земята, построи наново обора, ремонтира стопанските постройки, постави ограда, купи нов добитък и обикновено не подвиваше крак от изгрев до залез. Срещна се с банкерите и директно им заяви, че ще се наложи да почакат.