Джон Гришэм - Разплата

Тя настояваше от време на време да излизат от града. Ако Флори се съгласеше да гледа децата, двамата с Пийт заминаваха в „Пийбоди“ за дълъг уикенд, изпълнен с развлечения. Понякога и Флори ги придружаваше заедно с Джоуел и Стела и цялото семейство се наслаждаваше на големия град — най-вече на светлините. На два пъти с помощта на Флори всички се натовариха на влак и заминаха на едноседмична почивка в Ню Орлиънс.

През 1936 г. в електроснабдяването на Юга се забелязваше ярък контраст. Ток имаха деветдесет процента от големите градове, но само десет процента от по-малките селища. Центърът на Клантън беше електрифициран през 1937 г., но в останалата част от окръга още беше тъмно.

Докато пазаруваха в Мемфис и Тюпълоу, Лайза и другите фермерски съпруги тръпнеха благоговейно пред електрическите уреди и приспособления, които наводняваха пазара — радиоапарати, грамофони, готварски печки, хладилници, тостери, миксери и дори прахосмукачки — но те бяха неизползваеми за тях. Хората в провинцията мечтаеха за електричество.

Лайза искаше да прекарва колкото се може повече време в Мемфис и Тюпълоу, но Пийт се съпротивляваше. Вече беше земеделец и с всяка следваща година ставаше все по-пестелив. Затова тя се примири с по-скромния начин на живот и престана да се оплаква.

Нинева и Еймъс си вървяха с къщата и фермата. Родителите им бяха родени в робство и бяха обработвали същата земя, на която сега се трудеше Пийт. Нинева твърдеше, че е „към шейсетте“, но не беше ясно кога е родена. Еймъс също не знаеше рождената си дата, но за да дразни жена си, често подмяташе, че е по-млад от нея. Най-големият им син имаше акт за раждане, който доказваше, че е на четиридесет и осем години. Едва ли Нинева го беше родила дванайсетгодишна. Според Еймъс тогава била поне на двайсет. Семейство Банинг знаеха, че всъщност тя е „към седемдесетте“, макар че тази тема беше забранена. Нинева и Еймъс имаха още три деца и пълен двор внуци, но до 1935 г. повечето се бяха преместили на север.

Нинева работеше като домашна помощница на семейство Банинг, откакто се помнеше. Беше готвачка, миячка на съдове, перачка, бавачка, гувернантка, акушерка. Беше помогнала на лекаря да изроди Флори през 1898 г. и брат й Пийт през 1903 г. и на практика беше отгледала и двамата. За майката на Пийт тя беше приятелка, лечителка, доверен човек и съветница.

За съпругата на Пийт обаче беше по-скоро съперница. Единствените бели хора, на които Нинева имаше доверие, бяха семейство Банинг, а Лайза не беше Банинг. Тя беше Суийни, гражданка, която не познаваше взаимоотношенията между бели и черни в провинцията. Нинева тъкмо се беше сбогувала с най-близката си приятелка, госпожа Банинг, и не беше готова да посрещне новата господарка на къщата.

Отначало Нинева негодуваше срещу красивата млада съпруга с въздействащо присъствие. Тя беше сърдечна и приятна и по всичко личеше, че й се иска да се впише в това място, но в очите на Нинева само създаваше допълнителна работа. През последните четири години Нинева беше поела грижите около госпожа Банинг, която не беше взискателна, и тя си признаваше, че е станала малко мързелива. Кой го е грижа, ако къщата не е безукорна? Госпожа Банинг не забелязваше нищо през последните години от живота си. И изведнъж тази нова жена щеше да я извади от ленивото ежедневие. Веднага стана ясно, че съпругата на Пийт отделя голямо внимание на дрехите, които, разбира се, трябваше да се перат, понякога да се колосват и винаги да се гладят. А Джоуел и Стела, макар да бяха сладурчета, имаха нужда от сготвена храна, чисти дрешки, хавлии и спално бельо. Вместо да се грижи за госпожа Банинг, която ядеше колкото птиче, Нинева изведнъж се оказа длъжна да приготвя по три ястия дневно за четиричленно семейство.

Отначало Лайза се чувстваше неловко в присъствието на друга жена в дома си денем, при това волева жена с позиции. Тя не беше отраснала с прислуга. Майка й сама се грижеше за домакинството с помощта на съпруга и дъщерите си. След няколко дни обаче стана ясно, че Лайза не може да се справи сама с добрата поддръжка на толкова голям дом. Без да подхваща борба за територия или да наранява чувствата на Нинева, Лайза бързо се примири.

Двете жени бяха достатъчно съобразителни да осъзнаят, че никоя няма да напусне. Не им оставаше друго, освен да се разбират някак си, поне привидно.

Къщата беше достатъчно голяма за двете. Първата седмица премина напрегнато, но когато се поопознаха, напрежението се стопи. Пийт не им помогна особено. Той беше на полето, където се чувстваше щастлив и безгрижен. Жените се оправиха сами.