Джон Гришэм - Разплата

Рано в сряда сутринта Никс Гридли се отби в съда и никак не се изненада, когато завари край Олд Спарки малка група зяпачи. Джими Томпсън, мошеник, от когото на шерифа вече му беше дошло до гуша, разказваше надълго и нашироко за удивителните качества на уреда и Никс се отдалечи само след няколко минути. В ареста повика Рой Лестър, двамата изведоха Пийт Банинг през страничната врата и бързо потеглиха с патрулката. Пийт седеше на предната седалка без белезници и дума не обелваше, докато се носеха на юг по шосе Начес Трейс. В град Косиуско спряха за малко, колкото Рой да донесе хлебчета и кафе от едно крайпътно заведение. Хранеха се мълчаливо, докато километрите летяха.

Директорът на „Уитфийлд“, щатската болница на Мисисипи, ги чакаше с кола на портала. Никс го последва през парка към Сграда 41, където Лайза Банинг беше прекарала последните четиринайсет месеца. Посрещнаха ги двама лекари. Представиха се неловко и въведоха Пийт в един кабинет.

Заговори д-р Хилсабек:

— Съпругата ви не е добре, господин Банинг, много съжалявам. А това само ще влоши допълнително положението. Тя изцяло се е затворила в себе си и не разговаря с никого.

— Трябваше да дойда — каза Пийт. — Нямаше друг начин.

— Разбирам. Видът й ще ви изненада, не очаквайте и да ви отговаря.

— Какво знае?

— Казали сме й всичко. Проявяваше признаци на известно подобрение, докато не я осведомихме за убийството преди няколко месеца. Последва драстично влошаване на състоянието й. Преди две седмици, след като разговарях с шерифа с оглед на неизбежната екзекуция, се опитахме да й съобщим новината много внимателно. Оттогава съвсем се затвори. Не яде почти нищо и не е отронила нито дума. Честно казано, нямаме представа как ще й се отрази екзекуцията. Разбирате, че сме дълбоко разтревожени.

— Бих искал да я видя.

— Добре.

Пийт го последва по коридора и нагоре по стълбите. Една медицинска сестра ги очакваше пред врата без надпис. Хилсабек кимна на Пийт, който отвори вратата и пристъпи вътре. Сестрата и лекарят останаха в коридора.

Стаята беше осветена само от малка и слаба лампа на тавана. Нямаше прозорец. Втора врата водеше към банята. Лайза Банинг седеше в тясно легло с дървена рамка, облегната на възглавници, будна и в очакване. Беше облечена с избелял сив халат под изопнатите завивки. Пийт предпазливо се приближи към леглото и приседна в краката й. Тя го гледаше така, сякаш се боеше от него, и не казваше нищо. Беше почти четиридесетгодишна, но изглеждаше много по-възрастна, със силно прошарена коса, изпито набръчкано лице, бледа кожа и хлътнали очи. Стаята беше тъмна и притихнала.

— Дойдох да се сбогувам, Лайза — каза Пийт най-накрая.

С учудващо категоричен глас тя каза:

— Искам да видя децата си.

— Ще дойдат след ден-два, след като си отида, обещавам ти.

Лайза затвори очи и въздъхна, сякаш с облекчение. Минутите се нижеха и Пийт започна нежно да разтрива крака й през завивката. Тя не реагира.

— Децата ще се справят, Лайза, уверявам те. Те са силни, ще ни надживеят.

По бузите й се търкулнаха сълзи, които покапаха от брадичката й. Тя не посегна да ги изтрие, той също. Времето минаваше, сълзите продължаваха да се стичат.

— Обичаш ли ме, Пийт? — прошепна тя.

— Обичам те. Винаги съм те обичал, не съм преставал.

— Можеш ли да ми простиш?

Пийт погледна към пода и дълго се взира безизразно. Прокашля се и каза:

— Няма да те лъжа. Много пъти съм искал, Лайза, но не, не мога да ти простя.

— Моля те, Пийт, моля те, опитай се да ми простиш, преди да си отидеш.

— Съжалявам. Обичам те и ще отнеса в гроба любовта си към теб.

— Като преди ли?

— Като преди.

— Какво стана с онова време, Пийт? Защо не може отново да сме заедно с децата?

— Знаем отговора, Лайза. Твърде много неща се случиха. Съжалявам.

— И аз съжалявам, Пийт.

Тя захлипа, а той се приближи и я прегърна нежно. Беше немощна и крехка и за миг в съзнанието му изникна споменът за скелетите, които беше принуден да погребва на Батаан — някога здрави и прави войници, изпосталели до смърт от глад. Той затвори очи, прогони тези мисли и някак успя да си спомни тялото й през онези прекрасни дни, когато не можеше да откъсне ръцете си от нея. Копнееше за онова време от недалечното минало, когато двамата живееха в състояние на почти постоянна възбуда и не пропускаха нито една възможност.

Накрая и Пийт не издържа и се разплака.

Последната му вечеря беше приготвена от Нинева и се състоеше от любимите му неща: пържени свински котлети, картофено пюре със сос грейви и варена бамя. Пийт пристигна по тъмно заедно с шерифа и Рой, които седнаха на верандата да го изчакат.