Джон Гришэм - Разплата

Новият щатски екзекутор беше неприятен тип на име Джими Томпсън, току-що освободен условно от „Парчман“, където беше излежавал присъда за въоръжен грабеж. Освен че беше бивш престъпник, той беше и бивш моряк, бивш морски пехотинец, бивш капитан на увеселително корабче, бивш хипнотизатор и настоящ пияница. Получил беше работата вследствие на политическо покровителство — лично познаваше губернатора. Плащаха му по сто долара за всяка екзекуция, плюс разходите.

Джими обичаше да го снимат и винаги беше на разположение за интервюта. Пристигаше по-рано на всяко място, показваше портативния електрически стол и контролното му табло и позираше за снимки с местните. След първата си екзекуция каза на един вестник, че осъденият е умрял „със сълзи на очи, защото се постарах да му подсигуря бързо и безпроблемно опичане“. Екзекутираният, чернокож мъж на име Уили Мей Браг, осъден за убийството на жена си, беше сниман, докато шерифите го връзват за стола, и после, докато умира от токовия удар. Екзекуциите не бяха достъпни за публика, но винаги имаше много свидетели.

Кръстиха стола Олд Спарки [1] Стария електричар. — Б.пр. и славата му растеше. Рядка проява на прогрес в Мисисипи. Луизиана забеляза този факт и изработи копие, но други щати не последваха примера.

От октомври 1940 г. до януари 1947 г. Олд Спарки беше използван трийсет и седем пъти, а Джими Томпсън продължаваше своето пътуващо шоу. Нещата не се усъвършенстваха с практиката и макар гражданите до голяма степен да се гордееха с екзекуциите, възникнаха и оплаквания. Нямаше две еднакви екзекуции. Някои протичаха бързо и наглед милостиво. Други обаче бяха продължителни и ужасяващи. През 1943 г. една екзекуция в окръг Лий се обърка, когато Джими постави неправилно електродите на краката на осъдения. Те се запалиха, прогориха панталона и плътта му и облаци противен пушек задавиха свидетелите. През 1944 г. първият токов удар не умъртви осъдения, затова Джими отново му пусна ток. И отново. Два часа по-късно клетникът още беше жив и в страховита агония. Шерифът се опита да прекрати мъчението, но Джими не искаше и да чуе. Наду генератора и умъртви човека с един последен токов удар.

През май 1947 г. Олд Спарки беше поставен в главната съдебна зала на окръг Хиндс в Джаксън, където бе екзекутиран чернокож мъж, осъден за убийство.

А през юли Джими Томпсън и неговият уред се запътиха към окръг Форд.

Джон Уилбанкс често чуваше един и същ въпрос и даваше един и същ честен отговор: няма почти никакво съмнение, че екзекуцията ще се състои. Можеше да я спре само молбата за помилване, каквато Уилбанкс беше подал, без да осведоми клиента си. Помилването беше в ръцете на губернатора и шансовете Пийт да го получи бяха нищожни. Джон придружи молбата с писмо, в което обясняваше, че просто иска да използва всички възможности, дадени му от закона. Нямаше повече обжалвания. Не бяха възможни никакви правни маневри в последния момент. Нищо.

Клантън отбеляза Четвърти юли с ежегодния парад в центъра на града. Участваха десетки ветерани в униформи, които раздаваха бонбони на децата. Площадът беше осеян със скари и щандове за сладолед. Свиреше оркестър. Тъй като беше година на избори, кандидатите се изредиха на микрофона да дават обещания. Празненството обаче беше донякъде помрачено, защото хората говореха само за предстоящата екзекуция. И както отбеляза Джон Уилбанкс от балкона на кантората си, тълпата определено беше по-малобройна от обикновено.

Във вторник, 8 юли, Джими Томпсън пристигна със сребристата си камионетка и паркира пред сградата на съда. Свали електрическия стол и насърчи всички любопитни да го разгледат. Както винаги, позволи на няколко деца да седнат на него за снимка. Вече се събираха репортери и Джими ги дари с невероятните си преживелици из щата. Описа им процедурата, обясни им в най-големи подробности, че генераторът остава в камионетката, а токът с напрежение от две хиляди волта ще измине стотина метра по тротоара, за да влезе в съда, после нагоре по стълбите до съдебната зала, където Олд Спарки ще бъде поставен близо до ложата на съдебните заседатели.

Джоуел и Стела пристигнаха с влак късно във вторник вечерта, а Флори ги посрещна на гарата. Без да обръщат внимание на никого, те бързо тръгнаха към розовата й къща, където ги очакваха гозбите на Мариета. Вечерта премина унило, без почти никакви разговори. Какво можеха да си кажат? Чувстваха се като сомнамбули в кошмар, но действителността постепенно нахлуваше.