Джон Гришэм - Разплата

Една студена сутрин два дни преди Коледа Джоуел крачеше през полето, след като беше ходил до Стария чинар. Заваля суграшица, която най-вероятно късно следобед щеше да се превърне в сняг. Той побърза да се прибере в къщата и се канеше да предложи на леля Флори да заминат за малко на юг, когато тя му съобщи, че е решила да погостува няколко месеца на госпожа Туайла в Ню Орлиънс. От известно време намекваше, че не й се стои тук. Всичко я потискаше — смъртта на Лайза и собственото й участие в нея, студеното време, пустите печални поля и, разбира се, отнемането на земята на Пийт, която тя трябваше да прекоси, за да стигне до своята. Отвсякъде се бяха скупчили тъмни облаци и Флори просто искаше да се махне.

Тръгнаха след няма и час в лошо време, но още не бяха излезли от окръг Полк, когато суграшицата намаля. В Джаксън времето и пътищата бяха много по-добри.

Докато пътуваха, разговаряха за важни неща. Джоуел смяташе да предложи брак на Мери Ан по-късно през пролетта. Беше купил годежен пръстен в Мемфис и се вълнуваше как ще й го даде. Искаше да живее в Билокси и смяташе, че ще го наемат в някоя малка кантора там. Нищо конкретно, но беше оптимист. Тревожеше се за Стела и за нейната мъчителна депресия. Тя прекарваше празниците с приятели във Вашингтон и не можеше да намери сили да се прибере у дома. Цялото им семейство беше потиснато. Най-спешният проблем беше какво да правят със земята на Флори напролет. Никой от двамата нямаше смелост да се обърне към Маклийш с предложение за сделка. Всъщност Флори смяташе да отсъства няколко месеца тъкмо за да не го среща. Накрая решиха Джоуел да договори отдаване под аренда с Дъг Уилбанкс, братовчед на Джон. Той обработваше хиляди акри в няколко окръга и нямаше да се уплаши от Маклийш. Не бяха сигурни какво ще се случи с негрите във фермата, но те винаги успяваха да оцелеят някак. Маклийш щеше да се нуждае от тях като работна ръка. Никой нямаше да гладува.

Пък и не можеха да мислят за всички, нали? Животът им се промени драстично след убийството, нямаше как да върнат миналото. Трябваше да се погрижат за себе си. Флори призна, че от две години обмисля да поживее известно време в Ню Орлиънс с госпожа Туайла, нейна скъпа приятелка от мемфиските й години. Туайла беше по-възрастна от нея и се чувстваше все по-самотна, а в просторната й къща във Френския квартал имаше предостатъчно място.

Разговаряха през всичкото време — само за настоящето и бъдещето, без да споменават миналото. Но след като бяха пътували около четири часа и вече бяха на юг от Джаксън, Джоуел каза:

— Със Стела сме убедени, че ти знаеш много повече, отколкото си ни казвала някога.

— За кое?

— За Пийт и Декстър, за мама… За случилото се. Знаеш нещо, нали, лельо Флори?

— Какво значение има вече? Всички са мъртви.

— През нощта преди татко да умре, си ходила да го видиш в ареста. За какво си говорихте?

— Трябва ли отново да го обсъждаме? Беше една от най-тежките нощи в живота ми.

— Типичен отговор за нашия род, лельо Флори. Чуваш въпроса и се опитваш да се измъкнеш, без да отговориш. Къде се научихте с баща ми да увъртате така?

— Не се дръж оскърбително, Джоуел.

— Никого не оскърбявам. Просто ми отговори.

— Какво те интересува?

— Защо татко уби Декстър?

— Не ми посочи причина, а повярвай ми, здравата го притисках. Беше много голям инат.

— Ти да видиш! Предполагам, че мама е имала връзка с Декстър Бел и татко е разбрал, когато се е върнал от войната. Попитал я е направо и тя е била съкрушена от вина и срам. Получила е нервен срив и той е искал просто да я махне от къщата. Уилбанкс е убедил съдия Ръмболд, че тя има нужда да прекара известно време извън дома, и татко я е закарал в „Уитфийлд“. Той никога не се е примирил с изневярата й, особено след кошмара, който е преживял по време на войната. Само си представи, лельо Флори, докато той е бил в лагер, умиращ от глад, смазан от малария и дизентерия, унижаван и изтезаван, и докато се е сражавал по горите, тя е спяла със свещеника. Това го е подлудило и е убил Декстър Бел. Просто е превъртял. Какво ще кажеш, лельо Флори?

— Смяташ, че баща ти е превъртял, така ли?

— Да, а ти?

— Не, според мен Пийт съзнаваше прекрасно какво прави. Не беше луд. Останалата част от историята ми се струва приемлива, но Пийт разсъждаваше напълно трезво.

— И никога не ти е разказвал нищо?

Тя пое дълбоко дъх и погледна навън през прозореца си. Мълчанието му даде истинския отговор, не тя.