Джон Гришэм - Разплата

Еймъс я намери на зазоряване и когато се приближи достатъчно, за да бъде сигурен какво вижда, хукна с викове към къщата. Не беше тичал толкова бързо от десетилетия. Флори припадна на задната веранда, когато научи, че Лайза е мъртва, а щом се свести, Нинева й помогна да седне на канапето и се помъчи да я утеши.

Никс Гридли и Рой Лестър пристигнаха да помогнат за издирването и когато Еймъс им обясни какво е намерил на гробището, отидоха там с патрулката. Празното шишенце от хапчета беше достатъчно доказателство. Нямаше какво да разследват. Започна да вали леко и Никс прецени, че мъртвата не трябва да се мокри. Двамата с Лестър я натовариха на задната седалка и се върнаха при къщата. Шерифът влезе вътре, а Лестър откара Лайза в погребалната агенция.

Към пет сутринта Флори се беше събудила и бе установила, че Лайза я няма. Изпадна в паника и се втурна към къщата на Нинева, където Еймъс тъкмо започваше да приготвя закуската. Двамата с Нинева изтърчаха да претърсват като обезумели къщата и оборите, а Флори се върна с колата в дома си, за да звъни по телефона. Първо се обади на Джоуел, после на д-р Хилсабек и им описа накратко положението.

Джоуел се размина с колата на шерифа, която тъкмо потегляше от къщата им. Когато влезе, научи и останалата част от историята. Флори беше съсипана, обвиняваше се безмилостно и едва си поемаше дъх. След като Джоуел най-сетне говори със Стела по телефона, настоя да закара леля си в болницата. Приеха я с болки в гърдите и й дадоха успокоителни. Джоуел остави Флори в болницата и отиде при шерифа, за да използва сигурния му телефон. Поговори с д-р Хилсабек, който беше съкрушен. Накрая се обади на баба си и дядо си в Канзас Сити, за да им съобщи, че дъщеря им е мъртва. Отново позвъни на Стела и двамата заедно се опитаха да планират следващите няколко дни.

Джоуел си тръгна от шерифската служба и отиде в погребалната агенция „Магаргъл“. В една студена и тъмна стая в задната част на сградата за последен път се взря в красивото лице на майка си. И избра ковчег.

Върна се в колата си и едва тогава се разплака. Седеше на паркинга и се взираше невиждащо над мятащите се чистачки. Накрая скръбта да погълна.

Службата беше в методистката църква, построена от дядото на Пийт, в която Джоуел и Стела бяха кръстени като малки. Свещеникът беше нов, току-що изпратен в града. Той знаеше историята, но не я беше преживял и беше решен да обедини отново отделните фракции и да оздрави паството си.

Отначало Джоуел и Стела планираха частно погребение, сходно на онова, което Пийт си беше подготвил в Стария чинар, но приятели ги убедиха, че майка им заслужава истинско погребение. Двамата размислиха и се срещнаха със свещеника.

Дойдоха много хора, два пъти повече от местата в църквата, затова се наложи да седят в колите си на паркинга и да чакат да зърнат ковчега. Приятелите и познатите, лишени от възможност да се сбогуват с Пийт, се постараха да пристигнат навреме за сбогуването с Лайза.

Господин и госпожа Суийни седяха между Джоуел и Стела. Затвореният ковчег бе на метър и половина от тях.

Госпожа Суийни беше безутешна и не преставаше да бърше сълзите си. Господин Суийни се държеше стоически, почти гневно, сякаш обвиняваше целия затънтен щат за кончината на дъщеря си. Джоуел и Стела бяха изтощени от плач и сега седяха замаяни и невярващи, и отчаяно чакаха просто всичко да свърши. Събитието беше твърде скръбно, за да правят опит да го разведрят. Нямаше прочувствени слова за добрите и весели времена, които са преживели с покойната. Не споменаха и Пийт — не в тази църква. Кошмарът на семейство Банинг продължаваше и хората, пред чиито очи се разиграваше той, бяха безпомощни да се намесят.

Няколко химна, кратка проповед, откъси от Светото писание и всичко приключи за по-малко от час, както беше обещал свещеникът. Когато госпожа Ема Фей Ридъл засвири последната си траурна мелодия, присъстващите се изправиха и затвореният ковчег пое по пътеката, следван от Джоуел и Стела, хванати за ръка. Господин и госпожа Суийни вървяха прегърнати зад тях и се стараеха да се владеят. Най-отзад бяха други членове на семейство Суийни, но нито един Банинг. Флори лежеше вкъщи. Представителите на малкото семейство бързо измираха. Разбира се, чернокожите не бяха допуснати в църквата.

Джоуел крачеше след ковчега, органът свиреше, жените плачеха и той усещаше многобройните вперени в него погледи. Към края погледна надясно и на задните редове зърна най-прелестното лице, което бе виждал някога. Мери Ан Малуф беше дошла от Оксфорд със своя състудентка, за да окаже последна почит. Това беше единственият му хубав момент от деня. Когато излезе във вестибюла, си обеща да се ожени за това момиче.