Джон Гришэм - Разплата

Запъти се към вратата на спалнята си, а Флори се изправи да се поразтъпче.

Влезе в кухнята и си наля чаша вода. Часовникът на стената показваше 11:40 ч. Вдигна телефона да се обади на Джоуел и тогава установи проблема. Кабелът от перваза до апарата беше прерязан прецизно с ножица. Телефонът беше безполезен и сигурно никой не се беше обаждал на Джоуел по него тази нощ.

Флори се върна в дневната и зачака. Лайза беше в спалнята си на отворена врата и плачеше все по-силно. Лежеше на леглото, което беше споделяла с Пийт, облечена с бяла ленена пижама и кремав копринен халат. Боса.

Флори се приведе над нея и каза:

— Всичко е наред, Лайза. Аз съм тук с теб. Какво има, скъпа?

Лайза посочи един стол и каза:

— Моля те.

Избърса лице с кърпичка и се помъчи да се овладее. Флори седна и зачака. Лайза не се беше обадила на Джоуел. Джоуел не се беше обадил на лекарите, нито на Стела. Всички те от часове не бяха на себе си и чакаха новини отнякъде, а Лайза лежеше в леглото си у дома.

Флори искаше да я попита защо е прерязала телефонния кабел, но този разговор нямаше да доведе доникъде. Лайза беше готова да говори и сигурно щеше да разбули тайни, които те смятаха, че ще си останат неразкрити. Най-добре беше да не я разсейва. Не искаше Джоуел да пристигне точно сега.

— Пийт говори ли с теб, преди да умре? — попита най-накрая Лайза.

— Разбира се. Обсъдихме много неща: децата, фермата, обичайното, което може да се очаква от един човек на прага на смъртта.

— Говори ли за нас двамата и за неприятностите ни?

Разбира се, че го беше направил, но Флори нямаше да налапа въдицата. Искаше да чуе всичко от най-достоверния източник.

— Не, разбира се. Знаеш колко беше затворен. Какви неприятности?

— О, Флори, има толкова много тайни, толкова много грехове. Наистина не мога да виня Пийт, че не ми прости.

Тя отново се разхълца. Плачът й се превърна във вой, който стъписа Флори. Никога не беше чувала толкова болезнен изблик на мъка. Тялото на Лайза се тресеше от спазми, сякаш всеки миг щеше да повърне, а после се свиваше и трепереше, докато тя ридаеше неудържимо. Това продължи много дълго и накрая Флори просто не можеше да гледа повече. Приближи се до леглото, легна до нея и я притисна силно.

— Всичко е наред, Лайза. Всичко е наред, скъпа. Добре си.

Флори я прегръщаше, шепнеше й, потупваше я по гърба, люлееше я и Лайза започна да се отпуска, а дишането й се успокои. Шепнешком каза:

— Има някои неща, които трябва да знаеш.

— Слушам те, скъпа. Тук съм.

Лайза се събуди в тъмната стая. Вратата беше отворена и от малката лампа в дневната се процеждаше светлина. Тя стана и излезе от спалнята. Флори беше на канапето, завита с одеяло и потънала в дълбок сън. Лайза безшумно мина покрай нея, излезе навън през кухнята, прекоси верандата и слезе по стълбите. Беше боса и краката й скоро се намокриха. Понесе се по тревата, после по пътеката към оборите, а коприненият халат се ветрееше зад нея.

Луната ту се показваше, ту се скриваше между облаците и синкавата й светлина обливаше стопанските сгради и полето, преди отново да се скрие. Лайза знаеше къде отива и не се нуждаеше от светлина. Когато подмина и последния обор, видя силуетите на конете си в заграденото място до конюшнята. Никога не подминаваше, без да им поговори, но сега нямаше какво да им каже.

Краката й бяха кални и вкочанени, но й беше все едно. Болката вече нямаше никакво значение. Тя трепереше от студ и крачеше решително. Изкачи лекия наклон към Стария чинар и се озова сред мъртвите — всички онези покойници от рода Банинг, за които толкова много беше слушала. Луната се бе скрила и тя не можеше да разчете имената по надгробните плочи, но знаеше къде е погребан той, защото знаеше къде са погребани другите. Притисна пръсти към варовика и ги плъзна по името му.

Беше открила съпруга си.

Макар и съкрушена от скръб, вина и срам, тя не можеше повече да плаче. Замръзваше и се молеше краят й да настъпи скоро.

Беше чувала, че достигнат ли до този момент, хората намират покой. Но се оказа лъжа. Тя не усещаше покой, не изпитваше утеха, не вярваше, че онова, което прави, някога ще бъде прието за нещо друго освен за отчаяна постъпка на една умопобъркана жена.

Лайза седна и притисна гръб в студената плоча. Тялото му беше съвсем близо под нейното. Каза му, че го обича и че скоро ще се видят, и се помоли, когато пак са заедно, той най-сетне да й прости.

От джоба на халата си тя извади шишенце с хапчета.