Джон Гришэм - Разплата

И наистина нямаше да се върне.

Мъртвите съдии биваха заменяни от губернатора, който назначаваше временно изпълняващи длъжността до следващите избори. След смъртта на съдията от канцлерския съд Ръмболд губернатор Филдинг Райт, който беше присъствал на екзекуцията на Пийт две години и половина по-рано, беше засипан с обичайните молби за подкрепа. Един от най-големите му поддръжници в Северен Мисисипи беше не друг, а Бърч Дънлап, който сериозно лобираше за своя приятел от Тюпълоу Джак Шено. Дънлап възнамеряваше да прибере апетитен хонорар от делото „Банинг“, затова се нуждаеше от Шено на съдийското място.

В началото на декември, докато Джоуел учеше здраво за последните си изпити, губернатор Райт назначи Шено за временен заместник на Ръмболд. Джон Уилбанкс и повечето други адвокати не одобряваха избора най-вече защото Шено не живееше в техния окръг. Той отговори, че смята да се премести.

Уилбанкс подкрепяше друг кандидат, но Уилбанкс и губернатор Райт не бяха в един отбор.

От благоприличие Дънлап изчака един месец след погребението на Лайза, преди да премине към действие. Убеди Шено да организира среща в Клантън с Джон Уилбанкс и Джоуел Банинг, който си беше у дома за ваканцията и беше определен за заместник-изпълнител на завещанието на баща си. Срещнаха се в кабинета на съдията зад съдебната зала — място, което Джоуел открай време ненавиждаше.

В графика беше включено заведеното от Дънлап дело за съдебна възбрана над земята, която вече беше част от наследството на Пийт Банинг — последния залп от продължителната война за имота, и стана повече от ясно, че съдията смята да действа светкавично.

Шено имаше репутацията на кабинетен юрист, не на адвокат, явяващ се в съда, и като цяло оценките за него бяха добри. Той със сигурност беше подготвен за срещата и Джон Уилбанкс подозираше, че с Бърч Дънлап са отрепетирали всичко.

Според съдията, облечен в черна тога за случая, сценарият беше ясен. Изслушването за възбраната щеше да продължи само около час, двете страни щяха да представят документи и съдебни заповеди, и може би един-двама свидетели, но нямаше почти нищо спорно. Шено най-вероятно щеше да разпореди съдебна продажба на имота, което означаваше търг на стълбите на съда. Щеше да спечели онзи, който предложи най-високата цена, а предложената от него сума щеше веднага да отиде при Джаки Бел, спечелила обезщетение от 100 000 долара. Никой не очакваше предложената на търга цена да е чак толкова висока и разликата щеше да остане за издължаване, обезпечено от имота.

Според Дънлап обаче ищцата Джаки Бел беше склонна да приеме нотариален акт за земята, къщата и другите активи в замяна на отсъденото по иска й.

Ако Шено отсъдеше в полза на Джаки Бел, както той явно възнамеряваше да направи, наследниците на Банинг щяха да обжалват пред Върховния съд на Мисисипи — тактика за протакане, която бяха използвали и преди. Според съдията обжалването щеше да е безполезно.

Джоуел го знаеше, Джон Уилбанкс също. Бяха стигнали края на пътя. Допълнителното протакане само щеше да отложи неизбежното и да повиши адвокатския хонорар.

Всички бяха на еднакво мнение и Шено даде на адвокатите трийсет дни да уточнят подробностите. Назначи следващата им среща за 26 януари 1950 г.

В духа на празниците и с обещанието за светло бъдеще Джаки Бел и Ерол Маклийш се венчаха на интимна церемония два дни преди Коледа. Трите й деца бяха издокарани и горди. В малкия параклис зад епископалната църква присъстваха и няколко приятели.

Майка й и баща й не бяха поканени. Те не одобряваха брака й, защото не вярваха на Ерол Маклийш и неговите мотиви. Настояваха дъщеря им да се посъветва с адвокат, преди да се омъжи, но тя отказа. Маклийш беше прекалено обвързан със съдебните й дела и обезщетението и според баща й финансовата й катастрофа беше неизбежна.

Освен това Джаки беше престанала да ходи на църква и това тревожеше родителите й. Беше се опитала да им го обясни с разколебаната си вяра, но те не искаха и да чуят. Или принадлежиш на църковната общност, или не, а ако си извън нея, ще бъдеш прокълнат.

Джаки беше въодушевена от плана да напуснат Роум и да се върнат в Клантън. Имаше нужда да се откъсне от родителите си, а още по-важното бе, че нямаше търпение да стане господарка на къщата на семейство Банинг. Беше ходила там много пъти и дори не си беше мечтала този дом един ден да стане неин. След като беше живяла в тесни квартири под наем и свещенически домове — твърде малки и временни, тя, Джаки Бел, щеше да притежава една от най-красивите къщи в окръг Форд.