Джон Гришэм - Разплата

— Не, ще ям по-късно в Оксфорд. Не обичам да закусвам.

— И като малък беше такъв. Боднеш от яйцето и изчезваш. Какво си намислил?

— Сипи си кафе.

Без да бърза, тя си сложи доста сметана и още повече захар. Най-накрая седна срещу него с тревожен поглед.

— Трябва да поговорим за мама — каза той. — Лекарят не е доволен от напредъка й. В нейния свят се спотайват много тайни, Нинева, загадки, които просто нямат логично обяснение. А ако не разберем какво й се е случило, е много възможно тя никога да не се върне тук.

Нинева вече клатеше глава, сякаш да покаже, че не знае нищо.

— Баща ми го няма, Нинева. Може и майка ми да си отиде завинаги. Има вероятност лекарят да успее да й помогне, но само ако истината излезе наяве. Колко време прекарваше тя с Декстър Бел, когато мислехме, че татко е мъртъв?

Нинева вдигна чашата с пръстите на двете си ръце и отпи малка глътка. Върна я върху линийката, замисли се за секунда и каза:

— Пасторът много често идваше тук, това не е тайна. Но аз винаги бях наблизо, Еймъс и Джуп също. Понякога дори госпожа Бел го придружаваше. Сядаха в кабинета на господин Банинг и четяха Библията или се молеха. Но той никога не се заседаваше.

— Оставаха ли насаме?

— Понякога да, струва ми се, но както ти казах, аз бях наблизо. Нищо не се е случило между тях, не и в тази къща.

— Сигурна ли си, Нинева?

— Виж, Джоуел, не знам всичко, не съм била в кабинета при тях. Да не подозираш, че е имала нещо със свещеника?

— Е, той е мъртъв, нали? Посочи ми друга основателна причина баща ми да го убие. Дали са се срещали в твое отсъствие?

— Ако не съм била тук, откъде да знам?

Както винаги, логиката й беше безпогрешна.

— Значи никога нищо подозрително? Нищо?

Нинева се смръщи и разтри слепоочията си, сякаш се опитваше да измъкне мъчителен спомен от паметта си. После тихо каза:

— Само един път.

— Говори, Нинева — подкани я Джоуел, който беше на прага да постигне пробив.

— Тя каза, че трябва да отиде до Мемфис, защото майка й е в болница там и е много зле. Имала рак. Искаше и свещеникът да посети майка й в последните дни от живота й. Била се отчуждила от църквата и сега, когато краят й наближавал, помолила да поговори със свещеник, за да се оправи с Бог, нали разбираш? И тъй като Лайза много уважаваше пастор Бел, държеше той да отиде при нея в Мемфис. Майка ти мразеше да шофира, както ти е известно, затова ми съобщи, че двамата с пастора ще тръгнат рано на следващия ден, след като ти и Стела отидете на училище. Само двамата. Но това не ми направи впечатление. Преподобният Бел пристигна във въпросната сутрин сам, аз му поднесох чаша кафе, тримата седнахме ей тук и той дори се помоли на Бог да им осигури безопасно пътуване и да докосне с целебната си длан майката на Лайза. Доколкото си спомням, беше истински вълнуващо. Лайза ми поръча да не казвам на теб и сестра ти, защото не искаше да се тревожите за баба си, и аз нищо не ви казах. Потеглиха, нямаше ги цял ден и се върнаха по тъмно. Лайза обясни, че й е прилошало от пътуването, че коремът й се е разстроил и иска да си легне. Няколко дни след това не се чувстваше добре и твърдеше, че май е пипнала нещо в болницата в Мемфис.

— Това не го помня.

— Беше зает с уроците.

— Кога се случи?

— Кога ли? Ами не си водя бележки, Джоуел.

— Добре де, колко време, след като получихме новината за татко? Месец, шест месеца, година?

— Доста след това. Кога научихме за господин Банинг?

— През май четиридесет и втора.

— Да, точно така. Помня, че беше хладно, беряха памука. Беше минала поне година след новината.

— Значи през есента на четиридесет и трета, така ли?

— Май да. Не се оправям с датите и времето.

— Странно, защото майка й не е била на смъртно легло. Баба си е жива и здрава в Канзас Сити. Получих писмо от нея миналата седмица.

— Точно така. Попитах Лайза как е майка й, но на нея никога не й се говореше за това. По-късно каза, че посещението на преподобния Бел явно й е било полезно, защото Бог се протегнал от небето и я излекувал.

— Хм, прекарали са заедно деня и мама се е прибрала болна. Ти не заподозря ли нещо?

— Изобщо не се замислих.

— Съмнявам се, Нинева. Не пропускаш почти нищо.

— Гледам си моята работа.

— И тази на всички останали. Къде беше Джаки през онзи ден?

— Нямам представа.

— Но никой ли не я спомена?

— Не съм ги питала. И те не ми казаха.

— По-късно не ти ли се е сторило, че нещо не се връзва?

— Какво например?

— Например това, че в Мемфис има много свещеници, че по пътя от тук до там също има много. Защо на баба ще й трябва методистки пастор от Клантън? Тя е от Епископалната църква, със Стела сме ходили в нея, преди да се преместят. От време на време й гостувахме. Никой не ни е казвал, че е болна от рак. Цялата история адски намирисва, Нинева, а ти не си заподозряла нищо, така ли?