Джон Гришэм - Разплата

Джоуел не откъсваше очи от съдебните заседатели, които бяха като хипнотизирани от Дънлап.

Какво би могло да е обезщетението за такова чудовищно деяние? Нека да забравим за кратко двамата мъртви — преподобния Бел и Пийт Банинг — и да поговорим за семейство Банинг. Двете му деца получават прекрасно образование. Сестра му притежава свой дял от земята, свободен от тежести, без никакви претенции към него. Водят привилегирован живот. А Джаки Бел и трите й деца?

Тук Дънлап направи отклонение, което беше направо блестящо. Почти просълзен, разказа на съдебните заседатели за смъртта на собствения си баща, когато самият той бил едва шестгодишен, и за съкрушителните последици от тази смърт за майка му и братята му. Продължи разказа си и когато започна да описва погребението и как е гледал спускането на ковчега в гроба, Джон Уилбанкс най-сетне се изправи и каза:

— Господин съдия, това няма нищо общо с делото.

Съдия Стратън сви рамене и отговори:

— Това е заключителна пледоария, господин Уилбанкс. Ще го допусна.

Дънлап благодари на съдията, после внезапно стана зъл и осмя „богаташите Банинг“, които се опитват да се изкарат без пукната пара. Изтъкна, че те притежават „стотици акри плодородна селскостопанска земя“, а неговите клиенти, семейство Бел, нямат нищо. Призова заседателите да не допускат да бъдат заблудени от ответниците и техните адвокати.

Осмя и професор Сатърфийлд от Станфорд и попита съдебните заседатели кой по-добре познава живота в селските райони на Мисисипи — „някакъв либерален умник, професор с папийонка от Калифорния, или д-р Потър от добрия стар Университет на Мисисипи“?

Дънлап се представи превъзходно и когато седна, на Джоуел му прилоша.

Джон Уилбанкс не отрече съдебната отговорност, а предпочете да оспори цифрите. Отчаяно се опита да омаловажи всичко, но съдебните заседатели останаха видимо равнодушни.

Бърч Дънлап на свой ред се развихри и настоя за наказателно обезщетение, каквото се налагаше само в най-тежките случаи. Обезщетение, каквото в случая било напълно уместно заради бездушното презрение на Пийт Банинг към човешкия живот и пълната липса на отговорност, която беше проявил.

Съдия Стратън беше водил много съдебни процеси и имаше предчувствието, че съдебните заседатели няма да се бавят много. Изпрати ги да обсъждат присъдата в шест следобед и разпусна съда. Час по-късно те бяха готови.

Единодушната им присъда обявяваше Пийт Банинг и наследниците му за задължени да изплатят обезщетение за смъртта на Декстър Бел в размер на 50 000 долара действителни вреди и 50 000 долара морални вреди. За втори път в рамките на по-малко от година Бърч Дънлап поставяше рекорд за най-голяма присъда в северната съдебна област на Мисисипи.

Към края на първата година от обучението си по право Джоуел стана още по-дистанциран, дори необщителен. Присъдата, засягаща наследството на баща му, беше добре известна в правните среди, да не говорим за позорната му екзекуция. Семейство Банинг пропадаше и той подозираше, че зад гърба му се шушука много. Завиждаше на Стела, която беше на хиляда и петстотин километра от там.

Един дълъг уикенд той отиде в „Уитфийлд“ да поседи с майка си. Преди това обаче д-р Хилсабек го помоли да поговорят и двамата тръгнаха да се разхождат из парка в прекрасния пролетен ден, сред цъфнали азалии и кучешки дрянове. Хилсабек запали лула и закрачи бавно, сякаш мъкнеше тежко бреме.

— Лайза не бележи никакъв напредък — призна той мрачно. — Тук е вече две години и не съм доволен от състоянието й.

— Благодаря ви, че го признавате — отговори Джоуел. — Не забелязвам почти никакво подобрение през последните осем месеца.

— Съдейства ни донякъде, после се затваря. Преживяла е някаква травма, Джоуел, нещо, срещу което не може или не иска да се изправи. Доколкото ни е известно, майка ти е била волева и жизнерадостна личност, без никакъв намек за психическа нестабилност или депресия. Имала е няколко помятания, но това не е рядкост. След всяко се е затваряла в себе си и е преживявала мрачен период, вероятно с временна депресия, но винаги се е възстановявала. Новината за изчезването на баща ти и за предполагаемата му смърт е била смазваща, много пъти сме я обсъждали. Било е през май четиридесет и втора. Минали са почти три години и както каза, семейството е направило единственото възможно нещо — оцеляло е. Само че нещо й се е случило в този период, Джоуел. Нещо травмиращо, което просто не успявам да изкопча от нея.