Джон Гришэм - Разплата

Дънлап представи големи цветни схеми и диаграми, докато задаваше на д-р Потър въпроси за цифрите, и успя да внуши на съдебните заседатели, че става дума за действителни пари, за реални суми, отнети от семейство Бел поради преждевременната смърт на Декстър.

По време на кръстосания разпит Джон Уилбанкс атакува някои от допусканията на д-р Потър. Основателно ли беше да се допуска, че Декстър е щял да работи до седемдесетгодишна възраст? Основателно ли беше да се допуска, че постоянно е щял да има работа? Основателно ли беше да се допуска неизменен процент на инфлацията? И постоянни увеличения на заплатата? Основателно ли беше да се допуска, че съпругата му няма да сключи втори брак с мъж, който печели значително повече?

Уилбанкс пося известно съмнение и спечели точки, но поне според Джоуел той атакуваше поначало скромни суми. Свещениците печелеха малко. Имаше ли смисъл и бездруго оскъдните им заплати да бъдат допълнително омаловажавани?

Следващият свидетел беше оценител на недвижими имоти от Тюпълоу. След като представи квалификацията му, Дънлап го попита дали е изготвил оценка на имота на Банинг. Човекът потвърди и му подаде някаква папка. Джон Уилбанкс буквално избухна и възрази срещу това разпитът на свидетеля да продължи. Схватката беше очаквана, не бяха успели да разрешат спора преди процеса.

Уилбанкс твърдеше разпалено, че земята не принадлежи на Пийт Банинг и не е включена в завещанието му. Пийт я беше отстъпил на децата си, както неговите родители и предци я бяха предавали в рода. Извади заверени копия от нотариалните актове на Джоуел и Стела.

Дънлап бурно възрази, че прехвърлянето на собствеността от страна на Пийт е измама, което ядоса съдия Стратън. Той скастри Дънлап, задето използва вредни квалификации като „измама“, при положение че още нищо не е доказано. Уилбанкс напомни, че в канцлерския съд на окръг Форд предстои да се гледа друго дело във връзка с прехвърлянето на собствеността на земята. Съдия Стратън се съгласи и нареди на Дънлап да не се опитва да докаже, че Пийт Банинг е притежавал земята при смъртта си, защото този въпрос не е решен.

Това беше важна победа за защитата, а Дънлап явно не беше преценил нещата правилно. Въпреки това той беше опитен актьор на съдебната сцена и бързо се опомни. След като оценителят си тръгна, Дънлап призова Флори като свидетел на насрещната страна. Уилбанкс очакваше този ход и се беше постарал да я подготви за изпитанието. Увери я, че няма да остане дълго там, но тя беше силно притеснена.

След няколко предварителни въпроса Дънлап я попита дали е изпълнителка на завещанието на брат си. Да. А кога е била определена за такава? Пренебрегвайки втренчените погледи на съдебните заседатели, Флори съсредоточи вниманието си върху дружелюбното лице на племенника си и обясни, че брат й Пийт е изготвил ново завещание, след като е бил осъден на смърт. Дънлап представи заверено копие от завещанието, помоли я да потвърди, че това е документът, и тя го направи.

— Благодаря ви — каза Дънлап. — А сега, съгласно изискванията на закона и според съвета на господин Уилбанкс подадохте ли опис на активите и пасивите на Пийт Банинг?

— Да.

Уилбанкс беше настоял Флори да отговаря кратко.

Дънлап взе още някакви документи и ги подаде на Флори.

— Потвърждавате ли, че това е описът, който сте подали относно имуществото му през ноември миналата година?

— Да.

— След като се подаде, той става публично достояние, нали?

— Допускам. Вие сте адвокатът.

— Така е. А сега, госпожо Банинг, погледнете списъка на активите, който сте подали, параграф В, на втората страница, и го прочетете на съдебните заседатели.

— Не могат ли сами да си го прочетат?

— Ако обичате, госпожо Банинг.

Флори демонстративно и с видимо раздразнение нагласи очилата си за четене, отгърна листа, намери параграф В и каза:

— Ами първо е личната разплащателна сметка на Пийт в Първа щатска банка с баланс от хиляда и осемстотин долара. След това е сметката на фермата в същата банка с пет хиляди и триста долара. Трета е спестовната му сметка в същата банка със седем хиляди и сто долара в нея. Достатъчно ли е?

— Продължете, моля, госпожо Банинг — отговори търпеливо Дънлап.

— Пикап „Форд“, произведен четиридесет и шеста година, на стойност около седемстотин и петдесет долара. Пийт го купи нов, когато се върна от войната. Сигурно и него искате да вземете.

— Моля, продължете, госпожо Банинг.