Джон Гришэм - Разплата

На 9 октомври той пропусна часовете си и отиде с колата на брега на едно езеро, седна под някакво дърво и започна да отпива бърбън от плоското си шише. На тази дата преди една година баща му беше убил Декстър Бел.

Джоуел се учеше усърдно, но занятията го отегчаваха. В съботните дни, когато всички говореха само за футбол, той отиваше в „Уитфийлд“ да поседи при майка си или се връщаше вкъщи да нагледа Флори и реколтата. Домът му се беше превърнал в ужасно и празно място, където можеше да си говори само с Нинева. Но тя също беше потисната и се суетеше из кухнята без почти никаква работа. По дяволите, като че ли всички бяха в депресия. Често в петък следобед отиваше в кантората на Джон Уилбанкс, за да обсъдят семейните правни проблеми или да му покаже кратко изложение или договор, които беше съставил в университета. Уилбанкс беше впечатлен от младия Джоуел и спомена неведнъж, че след няколко години кантората би имала полза от млад талант. Джоуел отговаряше вежливо, че все още не знае къде иска да живее и да практикува право.

Мислеше си, че Клантън е последното място, което би избрал.

С наближаването на празниците Флори започна да намеква за още едно пътуване до Ню Орлиънс. Плановете й обаче се осуетиха почти незабавно. Джоуел и Стела подозираха, че причината са парите. С оглед на несигурното бъдеще на семейните финанси бяха забелязали някои икономии. През 1947 г. памуковата реколта беше хубава, но не страхотна, а в отсъствие на Пийт брането не беше толкова ефикасно.

Стела се прибра на 21 декември и вечерта украси елхата в розовата къща под съпровода на коледни песни на грамофона. Пийнаха си повече от обикновено: Джоуел и Стела бърбън, Флори — джин. Мариета не пи, скри се в сутерена, напълно убедена, че всичко се разпада и отива по дяволите.

Колкото и мрачни да бяха изгледите, тримата се постараха да се настроят празнично с дребни подаръци, обилна храна и много музика. Не обсъждаха двете предстоящи дела, които застрашаваха бъдещето им.

На Коледа се качиха в линкълна на Флори и отидоха до „Уитфийлд“. Година по-рано бяха предприели същото пътуване, но им бяха отказали достъп до Лайза. С това вече бе свършено, защото Пийт го нямаше и Джоуел беше законният настойник на майка си. Седнаха с нея в единия ъгъл на просторната дневна и й дадоха подаръците и бонбоните, изпратени от Нинева и Мариета. Лайза се усмихваше често, говореше повече и сякаш се радваше на оказаното й внимание.

Във всеки ъгъл имаше по едно кротко семейство, което обгрижваше пациент с бледа кожа и хлътнали бузи. Някои от болните бяха стари и изглеждаха полумъртви. Други, като Лайза, бяха много по-млади, но и техните изгледи не бяха добри. Наистина ли я очакваше такова бъдеще? Щеше ли някога да се оправи достатъчно, за да се прибере у дома? Нима бяха обречени десетилетия наред да правят тези потискащи посещения?

Д-р Хилсабек твърдеше, че е доволен от нейния напредък, но през последните четири месеца близките на Лайза не бяха забелязали съществено подобрение. Не беше напълняла изобщо, а сестрите я държаха на инвалидна количка, за да не изгаря калории. Освен това често не обелваше нито дума много дълго време. Понякога в очите й проблясваше искра, но за съвсем кратко.

На връщане тримата обсъдиха дали изобщо има смисъл да предприемат тези пътувания до „Уитфийлд“.

След Коледа музиката секна и заваляха студени дъждове. Веселото настроение не им се удаваше и дори розовата къща потъна в униние въпреки цялата си ексцентричност. Неочаквано се наложи Стела да се върне в „Холинс“ да довърши някакви неясни проекти. Флори прекарваше повече време в стаята си, където четеше и слушаше опери.

За да избяга от мрачната атмосфера, Джоуел си тръгна един ден по-рано. Когато Юридическият факултет отвори врати, той нетърпеливо провери резултатите си и остана доволен от представянето си на тестовете през първия семестър.

В края на януари Джоуел отново се озова във федералния съд като представител на семейството. Беше насрочено изслушване пред съдия в присъствието на всички адвокати. Като изпълнителка на завещанието на Пийт Банинг, Флори трябваше да е тук, но както обикновено тя се извини, че е болна от грип. Освен това Джоуел така и така беше в Оксфорд и можеше да се погрижи за това.

Той седеше напрегнато между Джон и Ръсел Уилбанкс и не откъсваше очи от Бърч Дънлап и колегата му на другата маса. Страхуваше се дори да бъде в една зала с този адвокат.

Съдията прегледа списъка с потенциалните свидетели и поиска да му представят в резюме какви ще бъдат показанията им. Учтиво обсъдиха веществените доказателства, списъците, от които щяха да изберат съдебни заседатели, обичайните подробности преди всеки процес. Съдията прегледа графика си и назначи делото за 24 февруари, след няма и месец. След това попита съществува ли вероятност делото да се реши чрез извънсъдебно споразумение. Адвокатите се спогледаха и стана ясно, че още не са стигнали до този етап.