Джон Гришэм - Разплата

По време на красноречивото слово на Дънлап Джоуел усещаше почти осезаемо как семейното състояние им се изплъзва. В уводната си реч Дънлап няколко пъти нарече Пийт Банинг „заможен фермер“ и „богат земевладелец“. При всеки подобен израз Джоуел се сепваше и поглеждаше към съдебните заседатели. Двамата със Стела не бяха възпитавани като деца на богато семейство, затова той се смущаваше, когато този сладкодумен оратор ги описваше като такива. Съдебните заседатели, в най-добрия случай хора от средната класа, явно схващаха внушението. Богат фермер убива беден свещеник. Рефренът се наложи още в началото на делото и щеше да звучи в ушите на журито до края.

Джон Уилбанкс направи кратко встъпление, в което попита съдебните заседатели дали наистина е справедливо да караме близките на осъден убиец да плащат за неговите грехове. Семейството на Пийт Банинг не е сторило нищо нередно, абсолютно нищо. Без да имат никаква вина, неговите деца също са изгубили баща си. Защо да бъдат наказани? Не са ли вече наказани достатъчно? Съдебното дело целеше единствено да докопа спечелените с труд пари на едно семейство, което обработва земята си от десетилетия, добри, почтени и трудолюбиви хора, които не са богати, не са заможни и не би следвало да бъдат обект на подобни искания. Според пристрастното мнение на Джоуел адвокатът им превъзходно описа ищцата като използвачка, алчна за пари. Звучеше почти възмутено, когато седна.

Първият свидетел беше Джаки Бел и точно както беше направила и тринайсет месеца по-рано, тя зае свидетелското място, облечена в силно прилепнала рокля, и много скоро се разплака. Докато описваше как е намерила мъртвия си съпруг, съдебните заседатели, до един мъже, попиваха всяка дума и видимо й съчувстваха. Джон Уилбанкс не я подложи на кръстосан разпит.

След това беше ред на Никс Гридли. Той описа какво е заварил на местопрестъплението, извади същите увеличени снимки на окървавеното тяло на Декстър, показа на съдебните заседатели колта 45-и калибър, собственост на осъдения, и заяви уверено, че Пийт Банинг, човек, когото е познавал добре, наистина е бил екзекутиран на електрическия стол. Никс беше свидетел на екзекуцията и беше присъствал, когато патологът обяви смъртта на Пийт.

След като освободиха Никс, Бърч Дънлап представи като доказателства, без да срещне възражения, заверени копия от съдебните решения, с които Пийт бе обявен за виновен в предумишлено убийство на Декстър Бел, а също решението на Върховния съд на щата, потвърждаващо присъдата му.

След дългия първи ден от процеса беше установено недвусмислено, че Пийт Банинг е убил Декстър Бел, за което е заплатил със собствения си живот. Най-сетне, помисли си Джоуел. За него това не беше новина, но фактите приковаха вниманието на съдебните заседатели.

След установяването на причинно-следствената връзка процесът премина на въпроса за вредите. В девет часа в четвъртък сутринта Джаки Бел отново зае свидетелското място и предостави данъчните декларации на семейството си за периода между 1940 и 1945 г. Непосредствено преди смъртта си Декстър Бел бе получавал заплата от 2400 долара годишно от методистката църква в Клантън, останала без увеличение след 1942 г. Той нямаше други доходи, тя също. Семейството бе живяло в свещеническия дом, предоставен безплатно от църквата, която бе плащала и режийните разходи. Ясно бе, че семейството е живяло пестеливо, но само беше избрало този начин на живот и беше доволно от него.

Освободиха я и Дънлап призова вещо лице — преподавател по икономика в Университета на Мисисипи, някой си д-р Потър. Той имаше няколко научни степени, беше автор на книги и веднага стана ясно, че разбира от пари и финанси повече от всеки друг в съдебната зала. Джон Уилбанкс зададе няколко въпроса относно професионалната му компетентност, но внимаваше да не прекали и да изпадне в неловко положение.

По време на разпита на Дънлап д-р Потър описа колко е печелел Декстър Бел като свещеник, сравни неговата финансова история с тази на други свещеници със сходна кариера — и всичко това в цифри. Отчитайки служебните придобивки, беше изчислил, че непосредствено преди смъртта си на трийсет и девет години пасторът е получавал общо възнаграждение в размер на 3300 долара годишно. При консервативно допускане на 2 процента годишна инфлация и ако се приемело, че Декстър е щял да работи, докато навърши седемдесет, каквато била практиката за свещениците през 1948 г., се очаквало през живота си той да спечели 106 000 долара.