Джон Гришэм - Разплата

— Ами…

— Какво?

— Добре де, ще ти кажа. Така и не разбрах защо пътуването им до Мемфис е такава голяма тайна. Помня, че се зачудих защо, ако майка й е тежко болна, не заведе и вас, децата. Само че тя не желаеше да знаете. Озадачих се. Все едно двамата със свещеника искаха да заминат някъде за един ден и трябваше да ми сервират някаква причина. Да, добре, после заподозрях, че нещо не е както трябва, ама на кого да кажа? На Еймъс ли? То аз му казвам всичко, ама той веднага забравя. Такъв си е.

— По-късно спомена ли на татко?

— Не ме е питал.

— И не си му казала?

— Не. На никой освен на Еймъс.

Джоуел я остави на масата и дълго обикаля с колата по черните пътища на окръг Форд. Главата му се замая, докато се мъчеше да подреди фактите. Чувстваше се като частен детектив, който току-що е попаднал на сериозна улика за разгадаването на загадка, която преди все му се е изплъзвала.

Но беше убеден, че Нинева не му е казала всичко.

Освен че се готвеше за последните си изпити, Джоуел пишеше адвокатски досиета и изпипваше обжалването на издадената от съдебното жури присъда. Тъй като протакането беше важна част от тяхната стратегия, двамата с Джон Уилбанкс изчакаха до последния възможен ден да подадат документите в Пети районен апелативен съд на 1 юни 1948 г.

Два дни по-късно, на 3 юни, Абът Ръмболд от канцлерския съд най-сетне стигна до второто дело, заведено от Джаки Бел — молбата й за анулиране на прехвърлянето на земята от Пийт Банинг на децата му с цел измама.

Бърч Дънлап от месеци настояваше за насрочване на делото, а графикът на Ръмболд не беше толкова претоварен. Само че единствен той се разпореждаше с графика си и го разместваше както си иска от десетилетия. Обикновено правеше каквото го помоли Джон Уилбанкс, освен това изпитваше огромна симпатия към семейство Банинг. Ако Уилбанкс искаше протакане, делото със сигурност беше попаднало на най-подходящото място.

Дънлап очакваше да се натъкне на пристрастност. Щеше да направи каквото може, да приключи делото, да обогати биографията си и да обжалва пред Върховния съд на щата, където законът имаше повече тежест от старите приятелства.

В канцлерския съд се гледаха дела, необхванати от обичайното право, и нямаше съдебни заседатели. Съдиите, наричани още канцлери, бяха същински крале и по правило колкото по-отдавна работеха там, толкова по-догматични ставаха. Процедурите бяха различни в различните окръзи и нерядко се променяха на място.

Ръмболд зае мястото си в главната съдебна зала на Клантън без излишни формалности и поздрави. Пронизителните призиви за тишина на Уолтър Уили не се допускаха на заседанията на канцлерския съд.

Съдията забеляза, че има доста хора, и всеки беше добре дошъл. На представлението присъстваха редовните зрители — отегчени пенсионери, чиновници в почивка, секретарките от съседните кабинети, Ърни Даудъл, Хоп Пърдю и Пенрод на балкона заедно с още няколко негри. Но имаше и десетки други.

Новината, че три месеца по-рано федералният съд е определил обезщетение в размер на 100 000 долара, не се посрещна добре в града и хората бяха любопитни. Легендата за Пийт Банинг продължаваше да расте из окръг Форд и повечето хора не гледаха с добро око на факта, че Джаки Бел се опитва да открадне земя, принадлежала на семейството му повече от век.

Тъй като бяха ответници по делото, Джоуел и Стела трябваше да присъстват. Те седяха на масата на защитата с по един Уилбанкс отстрани и се стараеха да не обръщат внимание на Джаки Бел на другата маса. Всъщност се опитваха да не обръщат внимание на много неща — на зрителите, на погледите на чиновниците и адвокатите, на страха от присъдата, — но в момента най-големият им ужас беше, че масата, на която седят, е на шест метра от мястото, където единайсет месеца преди това баща им беше екзекутиран на електрическия стол. Цялата зала, всъщност целият съд беше мрачно и противно място, което им се искаше никога повече да не виждат.

Ръмболд погледна навъсено към Бърч Дънлап и каза:

— Ще позволя кратки встъпителни думи. Адвокатът на ищцата, моля.

Бърч се изправи с бележник в ръка.

— Благодаря, господин съдия. И така, повечето факти са установени и нямам много свидетели. На шести септември четиридесет и шеста година, три седмици преди злощастната смърт на преподобния Декстър Бел, покойния съпруг на моята клиентка, господин Пийт Банинг е прехвърлил правото на собственост върху своя дял от земята, всичките шестстотин и четиридесет акра, поравно на ответниците Джоуел и Стела Банинг. Като доказателство е представено копие от нотариалния акт.