Джон Гришэм - Разплата

— Прочетох го — изръмжа Ръмболд.

— Да, господин съдия. Ще докажем, че това прехвърляне е първото от хиляда осемстотин и осемнайсета година, с което семейство Банинг отстъпват земята си на следващото поколение. Тя винаги се е предавала чрез завещания и никога чрез договор за прехвърляне на собственост. Целта на Пийт Банинг явно е била да защити земята си, защото чисто и просто е възнамерявал да убие Декстър Бел.

Дънлап седна, а Джон Уилбанкс вече беше станал.

— Нека изтъкна пред многоуважаемия съд, че не съм сигурен дали господин Дънлап е достатъчно проницателен, за да знае какви са били намеренията на Пийт Банинг, когато е прехвърлил собствеността. Но той е прав, че тази земя принадлежи на семейството от хиляда осемстотин и осемнайсета година, когато прапрадядото на Пийт Банинг, Джонас Банинг е започнал да изгражда фермата си. Земята винаги е принадлежала на семейството, което я е разширявало при възможност. Честно казано, ужасяващо е, че човек, който не е жител на Мисисипи, всъщност който и да било човек, иска да отнеме тази земя от семейството. Благодаря ви.

— Призовете първия си свидетел — нареди Ръмболд на Дънлап.

— Призовавам почитаемия Клод Скинър, адвокат.

Скинър се изправи сред публиката, мина през преградата, закле се, че ще казва истината, и зае свидетелското място.

— Моля, кажете името и професията си.

— Клод Скинър, адвокат. Кантората ми е в Тюпълоу и се занимавам предимно с недвижимо имущество.

— Кога се запознахте с Пийт Банинг?

— Той дойде в кантората ми през септември четиридесет и шеста и ме помоли да му изготвя договор за прехвърляне на имот. Беше единствен собственик на голям поземлен имот тук, в окръг Форд, както и на къща в него, и искаше да ги прехвърлила двете си деца.

— Познавахте ли го преди това?

— Не, господин съдия, не го познавах. Носеше скица и пълно описание на имота и на къщата. Попитах го кой го обслужва правно в окръга. Отговори, че е кантората на Уилбанкс, но предпочитал в този случай да не ги използва.

— Каза ли ви по каква причина?

— Не ми каза и аз не го попитах. Установих, че господин Банинг е пестелив на думи.

— Вие изготвихте ли договора, който той искаше?

— Да. Господин Банинг се върна седмица по-късно и го подписа. Секретарката ми направи нотариална заверка и го изпрати заедно с нужната такса в деловодството малко по-надолу по коридора. Поисках петнайсет долара за работата си и той ми плати в брой.

— Попитахте ли го защо прехвърля собствеността на децата си?

— В известен смисъл. Когато проверих как се е предавало правото на собственост, установих, че семейството никога преди не я е прехвърляло с нотариален акт. Винаги чрез завещание. Отбелязах този факт, а господин Банинг отговори, цитирам точно: „Просто защитавам имуществото си“.

— От какво го е защитавал?

— Не ми каза. И аз не попитах.

— Нямам повече въпроси.

Джон Уилбанкс изглеждаше доста обезпокоен, когато се изправи и се смръщи срещу Скинър.

— Когато разбрахте, че кантората ми представлява господин Банинг от много години, не ви ли хрумна, че може би е уместно да ми се обадите?

— Не, господине. Беше очевидно, че Пийт Банинг не иска да използва вашата кантора или друг адвокат от окръга. Беше дошъл с колата си в Тюпълоу да ме наеме специално по тази причина.

— Значи не сметнахте за уместно да проявите колегиалност?

— По мое мнение не се налагаше.

— Нямам повече въпроси.

— Свидетелят е свободен — каза Ръмболд. — Повикайте следващия.

— Господин съдия, бихме искали да призовем за свидетел ответника Джоуел Банинг.

— Възражения? — обърна се съдията към Джон Уилбанкс.

Ходът беше очакван и Джоуел беше старателно подготвен за показанията си.

— Нямам — отговори Уилбанкс.

Джоуел положи клетва и зае свидетелското място. Усмихна се леко на сестра си, огледа залата от уникалната си наблюдателница, кимна на Флори, която седеше на първия ред, и се мобилизира да отговори на въпросите на един от най-добрите адвокати в щата.

Дънлап започна:

— Господин Банинг, къде бяхте, когато научихте, че баща ви е арестуван за убийството на Декстър Бел?

— Каква връзка има това с настоящото дело? — инстинктивно попита Джоуел.

— Моля, отговорете на въпроса, господине — настоя Дънлап, малко сепнат.

— А защо вие не отговорите на моя въпрос? — изстреля Джоуел дръзко.

Джон Уилбанкс скочи на крака.

— Господин съдия, свидетелят има основание. Въпросът, зададен от господин Дънлап, няма отношение към това дело. Възразявам срещу него.