Джон Гришэм - Разплата

Не се спомена нито дума за огромната камара правни проблеми пред семейство Банинг — не че баба им и дядо им даваха пет пари за това. Предпочитаха да говорят за себе си и за прекрасните богати приятели, които имат в Канзас Сити. Тук било значително по-добре, отколкото в Мемфис. Нали Джоуел и Стела не възнамерявали да се установят в Мисисипи?

Стела спа в стаята за гости, а Джоуел — на канапето в дневната. След тежка нощ той се събуди от тракане в кухнята и мирис на кафе. Дядо му седеше на масата, ядеше препечена филийка и набързо преглеждаше сутрешния вестник, а баба му бъркаше смес за палачинки. Побъбриха си няколко минути, после дядо му грабна куфарчето си и изхвърча за службата си, за да стигне навреме и да спаси поредната важна сделка.

— Той непрекъснато работи — отбеляза баба му. — Хайде да седнем да си поговорим.

Стела се присъедини към тях и тримата си направиха дълга закуска с палачинки и наденички. Някъде по средата Стела спомена за курсова работа, над която работи. От нея се искаше да събере възможно най-пълна информация за здравето и историята на заболяванията на най-близките си роднини. Профилите щяха да бъдат изследвани в час, за да се направят прогнози за дълголетието на всеки студент. От страната на Банинг изгледите бяха доста мрачни. Бащата на Пийт беше починал от инфаркт на четиридесет и девет години, а майка му — от пневмония на петдесет. Леля им Флори беше на петдесет и изглеждаше в относително добро здраве, но никой от рода Банинг през последните сто години — нито мъж, нито жена — не беше доживял до седемдесет.

Джоуел заяви, че й помага да събере информацията, и започна да си води бележки. Обсъдиха родителите на баба им, и двамата покойници, както и тези на дядо им. Госпожа Суийни беше на шейсет и шест и твърдеше, че е в отлично здраве. Не страдаше от никакви заболявания и не вземаше лекарства. Не беше боледувала от рак, от сърдечни болести или от друго сериозно нещо. Два пъти беше лежала в болница в Мемфис, когато беше раждала дъщерите си, никога повече. Мразеше болниците и се стараеше да ги избягва. Джоуел и Стела с облекчение научиха, че са наследили по-обещаващи гени от страна на семейство Суийни.

Ако Нинева казваше истината, а тя почти винаги го правеше, защо Лайза и Декстър Бел бяха съчинили претекста, че ще посетят майката на Лайза, която умира от рак в болница в Мемфис? И защо го бяха скрили от децата и от всички останали?

Което водеше към следващия въпрос — къде са били всъщност двамата в онзи ден.

Две нощи в Канзас Сити им бяха предостатъчни. Баба им ги откара до гарата и всички се прегърнаха. Обещаха си да се виждат по-често и да поддържат връзка. Когато седнаха във вагон-ресторанта, Джоуел и Стела си поеха дълбоко дъх и веднага си поръчаха по чаша вино.

Спряха в Сейнт Луис и се настаниха в хотел в центъра на града. Джоуел искаше да гледа мача на „Кардинале“ на „Спортсманс Парк“ и настояваше сестра му да го придружи. Тя не се интересуваше от бейзбол, но нямаше избор. Отборът беше на второ място в Националната лига. Стан Мюжъл беше в бесен възход и беше пръв в класацията по попадения и хоумръни, а това означаваше много за брат й. И на двамата им беше приятно на мача.

От Сейнт Луис продължиха на изток, прехвърлиха се на друг влак в Луисвил и Питсбърг и накрая пристигнаха на Юниън Стейшън във Вашингтон на 17 юни вечерта. Двумесечният стаж на Стела в издателство за учебна литература започваше следващия понеделник и тя трябваше да си намери евтина квартира.

Джоуел щеше да възобнови своя нередовен и неплатен летен стаж в кантората на Уилбанкс, когато се върнеше в Клантън. Не изгаряше от желание да работи там. Беше се преситил от правото и от следването и мислеше да прекъсне за една-две години. Искаше да потърси приключения на запад, където можеше да се скрие от всички гадости, с които се занимаваше. Защо няколко месеца да не лови пъстърва в плитки планински реки, вместо да седи на скучните занятия, да пътува с колата до „Уитфийлд“ за поредното потискащо посещение, да се тревожи за адвокатските машинации, които Бърч Дънлап щеше да поднесе, или да се отбива в розовата къща да държи ръката на Флори на фона на оглушителна оперна музика?

Нямаше много пари, затова си купи билет във втора класа за Мемфис. Седеше на високо столче в бар на Юниън Стейшън и пиеше бира, когато тя мина покрай него. Къса черна коса, тъмни очи, съвършени черти, може би двайсетгодишна. Беше ослепителна и не само той го забеляза. Висока, слаба, стройна. Когато я изгуби от поглед, Джоуел отново насочи вниманието си към бирата и проблемите си, неспособен да повярва, че току-що се е отказал от билет в първа класа, защото се тревожи за пари.