Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— Това е доста голямо общежитие — каза деканът. — По този начин може да се предизвика, струва ми се, паника.

— … както и на нейните преподаватели и студентите във всички групи, където е учила. — Корд забеляза, че декан Ларъби нищо не записва. Чу шумолене до себе си. Кресги нахвърляше бележки със сребърна химикалка в подвързан с кожа бележник. Корд попита: — Бих желал да разбера дали е ходила на психотерапевт или друг лекар. И искам списък на служители в колежа, осъждани за тежки престъпления.

С леден глас, като на свален министър-председател, декан Ларъби заяви:

— Сигурна съм, че нямаме такива.

— Всичко се случва — рече Корд.

— Ще проверя — каза Кресги.

— Гарантирам ви, че нямаме престъпници сред личния състав.

— Вероятно е така — любезно се съгласи Корд. Обърна се към Кресги: — Вие ще бъдете моята свръзка тук, нали?

— Разбира се.

Корд разбърка своите картончета. Попита Кресги:

— Ще можете ли да ми изпратите тези сведения колкото се може по-скоро?

— Няма проблеми, детектив — рече Кресги. — И спокойно мога да разпитам някои от студентите вместо вас, или професорите. Познавам лично много от тях и…

Корд усети, че е престанал да обръща внимание на Кресги. Вдигна поглед и се усмихна:

— Извинете?

Когато Кресги повтори предложението си, Корд рече:

— Не е необходимо, благодаря.

— Просто ви го казвам, ако имате нужда от помощ.

Корд се обърна към декана.

— Бих искал някаква стая.

— Стая ли? — попита декан Ларъби.

— За разговорите. Предпочитаме да го направим в района на университета.

— Студентският съюз разполага с много стаи за различни дейности — каза Кресги.

Корд си отбеляза нещо на едно от картончетата.

— Бихте ли ангажирали една за мен?

Последва кратка пауза и Кресги рече:

— Ще уредя това.

— Детектив… — В гласа на декана се долавяше отчаяна нотка.

Двамата мъже я погледнаха. Тя сложи двете си длани на бюрото, сякаш се канеше да стане и да изнесе лекция. Пръстите й докоснаха дървото с две почуквания и Корд забеляза пръстени — с голям пурпурен камък — на лявата й ръка и дори още по-голям и жълт — на дясната. Сама си ги е избрала , помисли си Корд.

— Тук имаме един сложен проблем — рече тя. — Сигурно четете „Реджистър“ и навярно знаете, че нашият колеж се намира във финансова криза. Приемът ни е най-ниският от двадесет и три години насам. — Тя се усмихна кисело. — Високата раждаемост отдавна е история.

Корд наистина четеше „Реджистър“. Но нямаше представа за финансовото състояние на университета Одън.

— Разбира се, в наш интерес е колкото се може по-скоро да бъде открит извършителят на това престъпление. Обаче не искаме да изглежда, че сме изпаднали в паника. Вече ми се обади един от спонсорите на колежа. Той е много обезпокоен от случилото се. — Корд я гледаше безизразно. — Когато спонсорите са загрижени, аз също съм загрижена.

Кресги каза:

— Подсилихме с допълнителни охранителни патрули вечер.

Корд рече, че това е хубаво.

Деканът продължи, сякаш никой не бе продумвал:

— Сега приемаме молби за есенния семестър и те са много по-малко, отколкото сме очаквали. — Тя поглади бузата си с кутрето си, което мина само на милиметър покрай неравна ивица от премиерския й грим. — Не е ли най-вероятно това да е бил скитник или нещо подобно? Човек, който не е свързан с колежа?

Кресги рече:

— Не можем да приемем нищо за дадено, декан.

Деканът също не обръщаше внимание на Кресги. Тя му бе началник и се справяше в това отношение по-добре и от Корд.

— Просто в момента нищо не знаем — каза Корд.

Кресги рече:

— Исках да спомена едно нещо. Убийството на Биаготи.

Деканът изграчи:

— Уинтън, Сузан не живееше в университетското градче. Била е убита при опит за грабеж. Нали така е станало, детектив?

— Сузан Биаготи ли? Доколкото си спомням, приличаше на грабеж.

Деканът продължи:

— Колежът изобщо нямаше нищо общо с това. Следователно…

— Онзи случай изобщо не бе решен, декан — монотонно прозвуча баритонът на Кресги. — Просто се сетих за него.

— … защо трябва да повдигаме този въпрос?

Корд се обърна и към двамата:

— Мисля, че няма връзка. Но все пак ще го проуча.

— Не е имало връзка — раздразнително рече деканът.

— Да, госпожо. Сигурен съм, че е така. А сега трябва веднага да се заема с работа, за да хванем този тип. Нали ще осигурите онази информация, Уилям?

— Уинтън.

— Извинявайте.

— Всъщност, детектив, исках да ви попитам нещо. За мотивите при подобно престъпление. Аз…