Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

Корд каза:

— Съжалявам, вече доста закъснях. Ако можете просто да ми осигурите колкото се може повече от онази информация през следващия час, ще съм ви много благодарен. И стаята. Не забравяйте стаята.

Широкото мрачно лице на Кресги кимна бавно.

— Ще ви я дам, когато я поискате.

Даян Корд притискаше телефонната слушалка плътно до ухото си. Все още държеше торба с покупки в мускулестата си ръка.

— О, не… — Тя изслуша още малко и после отдалечи телефона от устата си. Извика: — Сара? Сара, вкъщи ли си?

Тишина, нарушавана само от бръмченето на хладилника.

— Не. Не се е върнала още. Когато е разстроена, понякога се крие в гората.

Даян наклони глава, докато слушаше Сарината учителка да обяснява колко обезпокоени били всички те. Госпожа Бидърсън също така добави деликатно, че момичето се е заплесвало през цялата сутрин преди изпитването.

— Наистина й съчувствам, госпожо Корд. Но тя просто трябва да прави повече усилия. Тя сама си причинява много от своите проблеми.

Даян кимаше на телефона. Накрая изрече думите, с които май завършваха толкова много от тези разговори:

— Ще си поговорим с нея по този въпрос. Ще поговорим.

Двете затвориха телефона.

Даян Корд беше в сини джинси и виненочервена памучна блуза. С проблясващото на врата си златно кръстче, подарено по случай завършването на гимназията, тя приличаше на миловидна, току-що изгряла кънтри певица. Косата й бе бухнала и сресана назад. С широки рамене и тесен ханш, Даян имаше фигура, която добре бе понесла раждането на две деца и четиридесет и трите й години. На челото си имаше малък белег като полумесец от сблъсъка й с ръба на желязна тръба, когато бе на четири години.

Даян остави покупките на масата и се върна до задния вход, за да прибере ключовете си от вратата.

Нямаше ключове.

Тя се помъчи да си спомни — беше се втурнала от колата към къщата, когато чу телефона да звъни. Провери по закачалките, плотовете, в портмонето си, във фризера (бе ги намирала вътре неведнъж). За всеки случай реши да провери и в колата, да не би да ги е оставила там. Пъхна глава през отвореното стъкло и ги видя. Висяха на таблото. Поклати глава заради разсеяността си и измъкна ключовете. Върна се обратно в кухнята. На прага изведнъж замръзна.

Как тогава бе влязла без ключове?

Задната врата е била отворена.

Там имаше само секретна ключалка и тя можеше да се отваря единствено с ключ. Даян ясно си спомняше, че бе заключила, когато тръгна на пазар. Някой бе влязъл в къщата и бе излязъл, без да си направи труда да заключи.

Бил бе полицай от дванайсет години и си бе създал съответните врагове; хиляди пъти напомняше на децата винаги да заключват при излизане.

Но Сара, разбира се, можеше да пренебрегне хиляди строги предупреждения.

Момичето вероятно се е върнало вкъщи, за да се измие след инцидента в училище и после е хукнало навън да се скрие във вълшебната си гора, забравяйки да заключи вратата. Ще си поговорим с нея… Но после Даян реши, не, на детето вече доста му се е насъбрало. Днес никакво хокане. Тя се върна в кухнята, прибра ключовете в портмонето си и започна да мисли за вечерята.

Тя е седнала в гората, свита на кълбо, притиснала брадичка до коленете си, между вълшебните камъни. Сега Сара Корд диша бавно. Цели часове й бяха нужни, за да се успокои. Докато дойде дотук, пробягвайки двете мили от училището, роклята и гащичките й се бяха изсушили, но тя все още се чувства мръсна — сякаш някакъв магьосник е излял отровна течност по нея.

Тя вече не плаче.

Сара лежи върху тревата, която е наскубала от близката поляна и е разстелила по средата като легло. Тя вдига подгъва на роклята си до кръста, сякаш слънчевите лъчи ще изчистят отровата напълно и затваря очи. Главата й натежава като камък и тя чувства как се носи във водата на канала, обграждащ стар замък. Замъкът Байдербъг…

Сара вдига поглед към облаците.

Огромно куче с гигантски криле, колесница, теглена от летяща риба и там горе — шеметно високо — е застанал бог, стиснал страшна тояга. Той е обут в златни сандали, които са вълшебни и го понасят над това ужасно място, земята…

Заспивайки, тя си представя как този бог се превръща във вълшебник.

Когато се събужда, изминало е може би повече от час. Изчезнали са колесницата, летящата риба, богът с тоягата.

Но Сара открива, че при нея е имало посетител.

Тя се изправя и придърпва полата си надолу. После внимателно протяга ръка и взема Редфорд Т. Редфорд, най-умният мечок на света, който седи до нея и мъхнатото му лице се взира в нея с весели, стъклени очи. Тя го остави на леглото си тази сутрин, след като със сълзи го прегърна за довиждане, преди да тръгне за училище. Няма представа как е попаднал тук. Под панделката около врата му има листче. Сара го разгръща и за миг изпада в паника, виждайки, че то съдържа думи, които сега тя трябва да прочете. Но после се успокоява и започва да чете буква по буква. След петнайсет минути изнурителен труд успява да прочете цялата бележка.