Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— Всички да затягат коланите — обявява Ланс Милър и подкарва колата по магистралата.

Корд вече бе написал рапорта в новия формуляр, но това бе скучно задължение. Внимаваше особено много, защото знаеше, че това щеше да бъде основа за изявленията на Джим Слоукъм пред пресата, както и на Хамърбек Елисън, и той искаше всичко да бъде пределно ясно. Опита се да диктува по касетофона на Сара, но непрекъснато мънкаше и се наложи да се върне към линирана хартия и химикалка.

Вестник „Реджистър“ се лиши от сензационните си материали. Убийствата се оказаха дело на университетски професор, който бе преподавал в Харвард и бе писал рецензии за книги за „Ню Йорк Таймс“. Репортери от Асошиейтед Прес и вестникари от някои големи градове дойдоха в Ню Лебънън, заедно с ято напористи млади телевизионни журналисти (един от CNN, за голямо удоволствие на града), заедно със спрейовете си за коса, страхотни тоалети и фантастична електроника. Един журналист описа Гилкрист като „Култовият убиец от Ню Лебънън“, но шериф Джим Слоукъм каза, че „това не се е оказало толкова култова ситуация, колкото убийство на любовна основа и няколко последвали го други убийства, за да бъде потулено първото“.

Корд бе освободен от задължението да заучи радиокодовете и сега завеждаше това, което Слоукъм нарече отдел „Углавни престъпници“, идеята за който му бе хрумнала, след като една вечер бе гледал „Издирват се в Америка“ 13 13 „America’s Most Wanted“ — телевизионно предаване за разкриване на престъпления с помощта на зрителите. Всеки, който сметне, че е разпознал отдавна търсения убиец, бърза да се обади на посочен телефон. — Бел.пр. . Нещата обаче вървяха мудно, като единственият углавен престъпник в момента бе Дел Тъкър, фермер от Ню Лебънън, който незаконно ползваше автомат AR-15 и когото бяха чували да го пробва срещу гризачи. Корд смяташе, че това е по-скоро федерално нарушение и защо трябваше да се безпокои? При това самият Корд си имаше проблеми с гризачите.

Уинтън Кресги бе получил тежки задачи от Хамърбек Елисън. Тъй като бе нов, му възложиха едномесечно дежурство по контрол на скоростта в покрайнините на окръг Харисън. Корд му каза, че не всички задачи могат да бъдат ефектни.

— Хич не е честно — мърмореше Кресги. Седнал на бюрото на Корд в шерифската служба на Ню Лебънън, той сега разглеждаше рапорта по разследването. — Значи Гилкрист е долетял обратно тук в деня преди убийството на Джени… — Той говореше на себе си, представяйки си нещата. — Купил си е билет под друго име.

— Трябваше да проверим пътниците, документите им и начина на плащане. Информацията е била там.

Кресги рече:

— Изглежда, човек не може да се сети за всичко.

Корд се позамисли.

— Вярно, не може. Но трябва.

— Да долети обратно чак от Сан Франциско? — размишляваше Кресги.

Корд продължи:

— И той просто е останал в Ню Лебънън. Наел е оная къща в гората, където го открихме. Наел я е за един месец и се е спотайвал. Когато се е обаждал по телефона, е обяснявал, че звъни от Сан Франциско и хората са му вярвали.

— Ти как откри това?

— Не съм го открил. Просто се досетих. От това, което той ми каза. Най-добрият източник на информация при убийство е самият престъпник. Запомни това.

— Ще го запомня.

— Мисля, че той е смятал да остане там известно време и после да се появи, сякаш се е върнал от конференцията. Но в онази първа сутрин той навярно е видял Сара в гората. Решил е да я използва, за да стигне до мен. Нея, а също и Джейми.

— Как?

— Заплахите му срещу Сара биха могли да ме спрат. Или ако нещо се бе случило с децата, аз нямаше да бъда в състояние да разследвам. Спомни си, нали всички останали търсеха Лунния убиец. Т. Т. Евънс и аз — и ти също — търсехме някой като Гилкрист. Той е знаел това. Аз бях този, който той е трябвало да спре. Едва ли е бил Рибън.

— Или „страшния“ Слоукъм — прошепна Кресги. — В къщата, където ти го застреля, той ти е заявил, че Сара е в ръцете му. Защо го е казал?

Корд направи гримаса.

— За да постигне това, което и направи: да вземе връх над мен. Не постъпих особено умно. Изобщо не ми бе минало през ум, че тя е избягала. Аз влязох вътре и най-напред го попитах къде е тя. Това му даде известно предимство и той се възползва дяволски добре от него, като се има предвид, че той в момента си измисляше нещата. Просто си играеше с мен. Разтревожи ме доста, а после ме успокои, като каза, че Сара е здрава и читава, и започна да разказва защо е убил Джени. По този начин отвлече вниманието ми.