Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— Защо уби Сузан?

— Стана случайно. Увлякохме се в играта и аз я удуших.

Корд трепна недоумяващо. Той прошепна:

— Навярно си държал на нея. Обаче така си я наранил, че си я убил. Защо? Толкова ли добър беше сексът?

— Очевидно не и за нея. — Той стрелна Корд с хладна усмивка и добави: — Използвах чук, за да прикрия някои от следите и да заприлича на грабеж.

— Но не си казал на Джени, че си я убил, нали?

— Не, разбира се. — Гилкрист направи гримаса заради глупавия въпрос. — Но тя можеше да свърже нещата. Когато й се обадих от Сан Франциско в неделя и тя ми каза, че скъсва с мен, ние се скарахме. Тя заяви, че се връща при Емили и ако не я оставя на мира, щяла да съобщи на администрацията за студентките, с които съм спал. Е, нашата девица-декан си има една особеност — нейните професори могат да прелъстяват колкото си щат мозъците на студентките, но техните тела са забранена територия. Ако Джени ме издадеше, Ларъби щеше да разбере за Сузан и за мен и щях да си имам проблеми. Върнах се със самолет в Ню Лебънън и помолих Джени да се видим. Казах й, че искам да се разделим с добри чувства. Че съм приготвил книга за нея — за спомен от нашата връзка. Тя се съгласи. Отидохме да се поразходим. Стигнахме до езерото.

— И ти я уби.

— И аз я убих, да. — Гилкрист сякаш се замисли дали има още нещо, което да каже за Джени Гебън, и изглежда реши, че няма. Той добави: — А Сейлс и Оукън ги убих, защото… — Той сключи ръце като че ли бе изчерпал разговора. — … защото бяха мои врагове.

— Онзи полицай в Луисбъро бе също прострелян.

— Много съм доволен за това — искам да кажа, че не си бил ти. Наистина изпитвах известни угризения, че ти ще си първият влязъл. — Той леко кимна с глава.

Корд му рече:

— Ще ти дам един час преднина.

— Има ли някой отвън?

— Само един полицай.

— Значи посещението е неофициално, така ли? — Гилкрист изгледа Корд с известна доза уважение. — Е, добре. Хвърли ей там ключовете си от колата.

— Дойдохме пеша. Не сме с кола.

— Не ме разсмивай.

Корд метна ключовете към средата на пода. Гилкрист ги прибра в джоба си.

— Тя добре ли е?

— Разбира се, че е добре. Завързал съм ръцете и краката й. И съм запушил устата й.

Много хора се задушават от кърпи в устата. Съвсем наскоро бяха получили бюлетин на ФБР по този въпрос. Корд си бе отбелязал факта на едно от своите картончета.

Гилкрист вдигна куфара си. Той каза:

— В мазето. — Тръгна към вратата и я отвори. Спря се преди стълбището и щракна електрически ключ.

Корд извика:

— Сара! Татко е тук.

Нямаше отговор. Гилкрист рече нетърпеливо:

— Има кърпа в устата. Нали ти казах.

Корд извади белезниците си и се приближи към Гилкрист.

— Сложи едната част на дясната си китка, а другата на онази радиаторна тръба ей там.

— Не. Споразумяхме се.

Корд каза:

— Давам ти дума, че ще имаш един час. Но първо трябва да взема дъщеря си. Или ще те убия веднага на място.

Гилкрист втренчи поглед в очите на Корд.

— Може би си прав, детективе. Добре. Последвай ме. Трябва да ти покажа. Трудно е да се намери.

— Не. Ти оставаш тук.

Професорът сви рамене и каза:

— Трябва да тръгнеш наляво при стълбището, после направо по един коридор и след това…

Корд му подаде белезниците.

— … ще изкачиш няколко стълби. Няма защо да се безпокоиш. Тя е добре. Съвсем добре. — Гилкрист говореше като педиатър, който току-що е излекувал дете от някаква треска.

Корд подуши миризмата на мъжа; вонеше на вкиснато, стари дрехи и пот. Изведнъж осъзна колко близо бяха един до друг.

Гилкрист се пресегна за белезниците и хладнокръвно сключи дългите си пръсти около китката на Корд, забивайки нокти в плътта му и се хвърли заднешком надолу по стълбите, като повлече Корд със себе си.

Детективът безуспешно се опита да се хване за парапета. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в стената. Двамата се затъркаляха по дървените стълби с остри ръбове. Разнесе се силен тропот. Корд усети как изпука лявата му китка. Пистолетът изхвърча от ръката му. Чу се страхотен грохот, когато главата му се тресна в разнебитения парапет и последва ново изщракване на става, навярно от крак или ръка на Гилкрист.

Двамата се търкаляха на кълбо по стъпалата и после се стовариха върху бетонния под, където останаха, сгушени един в друг, като любовна двойка в студено зимно утро.

В тясното и тъмно мазе около тях имаше ръждясали инструменти, малко въглища, няколко кутии с боя. И никаква друга жива душа.