Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

Усмивката по лицето на професора не изчезна.

— Обаче аз… държа дъщеря ти.

— Искам да знам къде е тя! — извика с болка Корд.

— Изтъкването на очевидното — изсмя се Гилкрист — те прави банален, както един покоен мой колега имаше навик да казва.

Сара, повикай ме, скъпа! Извикай, изпищи…

— Гаден кучи син! — Заплахата в гласа на Корд се извиси чак до мръсния таван. Сякаш щеше да пречупи сноповете слаба светлина, падащи върху кървавочервения килим. Корд тикна напред револвера си и едва не натисна спусъка. За секунда в очите на Гилкрист се появи невероятен ужас, но после те станаха отново невъзмутими и помирителни. Той вдигна ръка.

— Тя е добре. Кълна се.

— Къде е?

Гилкрист се втренчи в него. Усмивката му бе изчезнала. Сега бе спокоен и лицето му бе приело маската на загриженост.

— Не мога да ти кажа това. Съжалявам.

— Ако си я наранил… — Корд пристъпи напред, а ръката му мачкаше револвера.

— Тя е добре — рече Гилкрист с утешителен тон. — Помисли си, детективе. Защо да й причинявам зло? Отвлякох я, защото се нуждаех от някаква осигуровка. Не можех да те спра другояче. — Той разпери ръце. — Ето… Ти откри къде съм. Трябваше да се защитя.

— Кълна се, че ще те убия, ако не ми кажеш какво си сторил с нея. — С мъка потисна порива си да изстреля куршум към крака или лакътя на Гилкрист.

Гласът на професора бе ласкав и успокояващ.

— Нищо не съм й направил. Тя е в безопасност. — Той кимна към куфара си. — Ако се измъкна оттук, с нея всичко ще бъде наред. Ако ме убиеш или арестуваш, никога повече няма да я видиш. Толкова е просто.

Корд мушна пистолета към лицето на Гилкрист.

— Къде е тя? — извика той.

Гилкрист отстъпи назад.

— Такива са моите условия. Никакви уговорки. Свободата ми срещу твоята дъщеря.

— Копеле, проклето копеле! — изръмжа Корд.

— Това може да е вярно в определен контекст, но в този момент е просто неуместно.

Дулото на пистолета се сниши.

Корд започна да диша по-спокойно. Поне Сара бе жива. Все пак имаше шанс да я върне у дома невредима. В съзнанието му изникна мъчителна картина: как Сара седи по пижамка в леглото и говори на мечето си. Очите му се напълниха със сълзи.

— Ще ти кажа какво ще направя — предложи Гилкрист. — Ще повиша мизата. Срещу моите условия ще кажа къде е дъщеря ти и ще ти дам едно обяснение. Ще ти разкажа точно как убих Джени и защо.

Корд леко примигна и някъде в съзнанието му полицаят застана редом до бащата.

Гилкрист възприе лекия смут в очите на Корд като утвърдителен отговор. Той седна в едно кресло, от което се разхвърчаха прашинки сред сумрака.

— Много обичах Джени Гебън. За първи път имах такива чувства към една жена. Абсурдно, ако се замислиш. Беше обикновено момиче. Не чак толкова хубава. Беше ту емоционална, ту унила. Но когато бе с теб, в леглото, тя бе докрай заедно с теб. Разбираш ли за какво говоря? Тя бе центърът на вселената. Играехме си своите игрички, използвахме бой с пръчки, прилагахме и ремъци. Доста жени просто го изтърпяват това заради своя партньор — някогашният проблем с бащата, разбира се. Но на Джени й харесваше. Тя страшно си падаше по това.

— Гилкрист…

— Моля те. Остави ме да довърша. Тази пролет тя ме заряза. Върна се при оная нейна шибана съквартирантка. „Съжалявам, всичко свърши.“ Е, това никак не ми се нравеше. Не, сър. Нямах намерение да ме захвърли по същия начин, както бе направила със Сейлс или Оукън. „Съжалявам, всичко свърши.“ О, не. Не можех да го изтърпя, макар и от личност с такова поведение. Обадих й се от Сан Франциско. Тя беше твърде малодушна да скъса. Беше твърде страхлива да го направи лично. Цели двадесет и четири часа пламтях от унищожителен гняв. Успокоих се и тогава долетях обратно.

— Купил си билет под друго име. Значи си възнамерявал да я убиеш.

Гилкрист помълча за момент, без да показва изненада или тревога, че това е било известно на всички.

— Има и още нещо. Можеш ли да се досетиш?

Корд кимна.

— Ти си убил Сузан Биаготи и Джени е разбрала.

Професорът изглеждаше явно разочарован, че Корд бе стигнал до този извод. Но все пак продължи невъзмутимо:

— Когато бях в леглото с Джени… — Гилкрист се усмихна на някакъв спомен. — Или когато лежахме заедно във ваната, или пък на кухненския под, често й разправях какво ли не. Така се получаваше при нея. Тя бе просто обезоръжаваща. А ние със Сузан бяхме играли на доста сериозни игрички. Споменах това веднъж пред Джени. Глупаво от моя страна, но го направих.