Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

Гилкрист каза бавно:

— Предполагам, не познаваш творчеството на Пол Верлен. Френският поет символист? Не, разбира се. Намирам поезията му за разкошна, но ми се струва, че и той е страдал от същия проблем като теб. Отвън се държи като стоик, а отвътре бушуващ. Опитал се да убие своя близък приятел Рембо в пристъп на ярост. Завършил като негоден пияница. Но ако не бяха психозите му, светът нямаше да разполага с поразителните му творби. Елементът на компенсация е удивителен — компенсация, която твоята малка Сара демонстрира така добре.

Корд дишаше напрегнато. Почувства, че се задушава. Той сграбчи Гилкрист за яката и притисна дулото до ухото му.

— Ах — рече Гилкрист с кадифен глас, — спомни си за нея. Спомни си за Сара. Нашият разговор не трябва да бъде помрачаван от гняв и така да забравим, че единствено аз зная къде е тя.

Корд блъсна Гилкрист и отстъпи назад. Избърса устата си с ръкав. Почувства, че всъщност самият той е притиснат до стената, а Гилкрист си играе с него.

— Детективе, ти непрекъснато грешиш за човека, с когото си имаш работа. Аз не съм гангстер, който се е барикадирал в някоя бакалия. Твоите понятия за интелигентност те нареждат в доста ниска категория. Аз съм различен по природа от хора като Джени Гебън, като теб, сина ти, твоята Сара и твоята красавица Даян.

— Започнах да проявявам интерес към теб и твоето семейство още от сутринта след смъртта на Джени. Видях дъщеря ти при езерото, след като ти бях оставил първата си бележка. Тя има прекрасна коса. Слънцето така хубаво изглеждаше върху опънатата й бяла блузка. От миналогодишната мода, а?… Май трябваше да поспрем с онова лудешко пролетно пазаруване в „Сиърс“, нали? Знаеш ли, аз си кореспондирам със Сара още оттогава. Защо си така шокиран, детективе? В края на краищата ти щеше да разбереш. Виждаш ли, точно в това е проблемът, който ме засяга. Ти не си интелигентен, но си упорит — за разлика от останалите ти колеги, които не са нито интелигентни, нито настойчиви.

— Безспорно, можем да те подложим на психоанализа и да изтръгнем някаква причина за тази хронична упоритост. Ти си проспивал нещата един-два пъти, когато е било от голямо значение, нали? Кога е станало? В юношеството ти? Може би по-късно. Каквото и да е станало, ще го изплащаш още дълго време. Бях сигурен, че ще се трудиш неуморно и ето на, натъкна се на мен.

— Сара беше едно чудесно развлечение. Отначало я убедих да избяга от къщи. Когато това не успя, реших да проникна навътре в тила и да отклоня вниманието. Градът търсеше „Лунен убиец“, затова одрах една коза и им я дадох. Ето ви „Лунатик“. И понарисувах разни неща из града с малко от останалата кръв… О, обзалагам се, че стенописите ми са доставили страхотно удоволствие на твоя шеф. Но не и на теб, детективе. Ти продължи да се трудиш упорито, все така прозаично, приближавайки се все по-близо. Трябваше ми по-директна атака. Опитах се да те сплаша, за да се откажеш от случая.

Той посочи фотоапарат „Полароид“.

— Бива ме като фотограф, как мислиш? О, между другото: открих, че противозачатъчните на жена ти не са много използвани напоследък. Да не сме посред криза в брака? Не забелязваш ли някаква промяна в нея? Ярко лакираните й нокти? Внезапният й интерес към сенките за очи? Известно ли ти е, че на няколко пъти двамата с Брек се разхождаха в гората?

Професорът се усмихна и вдигна ръце като проповедник по телевизията.

— Ти знаеше ли, че докато онзи тъп полицай уж пазеше домашното огнище, аз се ровех във вашата спалня? Отварях скрина и пренареждах бельото на Даян. Душех възглавницата й. Мих си ръцете с нейния евтин тоалетен сапун. О, седях на леглото на Сара. Докосвах пижамата на сина ти. Всичко бе така увлекателно за мен! Изнасям лекции — пардон, изнасях лекции — по психология всеки ден. Писал съм статии за най-престижните периодични издания в тази област, издания… — Той вдигна развеселено вежди. — … които навярно си се опитвал да четеш. Но не се занимавам с клинична практика. Играта с твоето семейство много ме забавляваше. Да заплитам всички в цялата тази история. Отдалечих те от семейното гнездо. Изпратих те до Луисбъро. Продадох цяла шепа кредитни карти на оня гангстер в един бар във Фицбърг, така че да хукнете веднага натам. После се върнах обратно. Проследих тоя глупак Брек… — Гилкрист презрително изрече името му. — … и го убих на място. Всичко това направих, детективе, направо под носа ти и се измъкнах.

— Обаче — каза Корд — ето ме тук.