Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

Това бе пак занемарена къща в колониален стил, на два етажа, тясна и разнебитена. Бе разположена сред мрачна и разхвърляна поляна. Наблизо се виждаха резервоари за складиране край реката. Някакъв влекач теглеше ръждясал шлеп срещу течението и дрезгавото пухтене на двигателя му звучеше тягостно в тежкия въздух.

В двора бе паркирана зелена кола. Имаше лепенка на „Херц“ на предното стъкло. Корд погледна към номера.

— Точно тази е наел Гилкрист.

Корд се наведе и Кресги приклекна до него зад прикритието на паднал клон. Корд сведе поглед надолу. Той каза:

— Ти оставаш отвън. Няма значение какво ще чуеш. Ако той излезе сам, ще го спреш. Той е единственият, който знае къде е Сара. Искам го жив.

Кресги рече:

— Мисля, че е по-добре да повикаме малко подкрепа. Така пише в указанията за подобни случаи.

Корд продължи да оглежда къщата. Боже мой, тя изглеждаше зловещо — извисяваща се, бледа и зла. Той каза:

— Искам да измъкна дъщеря си на всяка цена. Може да се наложи да остана известно време насаме с Гилкрист.

Кресги се вгледа продължително в Корд, обмисляйки думите му. Той се обърна към къщата.

— Откъде знаеш, че точно това е неговото жилище?

Корд му изшътка да мълчи. Двамата заедно се приближиха крадешком към къщата. Кресги се сви зад колата на „Херц“ и подпря пушката върху капака на колата. Той посочи към вратите отпред и отзад, като кимна, давайки знак, че в обсега му са и двете. Корд кимна в отговор и приведен ниско, побягна към входа на къщата. Спря се край порутената сива веранда. Затаи дъх и започна бавно да се промъква. С яростен ритник разби вратата и се вмъкна в къщата, воняща на граниво.

В стаята бе неясно, сякаш тя бе осветявана през пушек или мъгла. Слънчевата светлина, вече разсеяна от облаците, полека се отдръпваше от сребристите кленови листа отвън и изглеждаше пепелява в помещението. Килимът, стените, шперплатовите мебели, картините, всичко сякаш бе обезцветено в тази дрезгавина.

Измина един ужасен миг. Корд си помисли, че къщата е празна и че Гилкрист пак е успял да избяга от тях. После очите му свикнаха с полумрака и той зърна в другия край на стаята някаква неясна форма, нещо кръгло, което се раздвижи. То бе изпъстрено с неопределени черти, подобно на лунната повърхност. Корд разбра, че това е глава на мъж, който се бе втренчил в него.

Мъжът бавно се надигна и застана зад разхвърляно бюро. Около метър и осемдесет и пет висок, с прошарена кестенява коса, спретнат, с длъгнести ръце и тесни длани. Носеше традиционно спортно сако от светлозелен туид и жълто-кафяви панталони. Лицето му изобщо не изразяваше изненада от това нахлуване. Оглеждаше Корд с кафявите си очи, които бяха единствените тъмни елементи от неговата външност.

Той прилича на мен , беше мисълта, пронизала неволно съзнанието на Корд.

— Гилкрист — с равен глас каза той, — къде е дъщеря ми?

Лион Гилкрист премина през гъст сноп пепелява светлина и се спря на десет фута от Корд. Скръсти ръце. На лицето му се появи весела полуусмивка.

— Е, изненадан съм, детектив Корд.

— Искам да знам къде е тя. — Гласът на Корд потрепери. — Искам веднага да разбера това.

— Разбира се, че искаш.

— Сара! — извика Корд, поглеждайки към стълбище, което водеше към втория етаж.

— Тъкмо си мислех за тебе — благо рече Гилкрист. — Ще се изненадаш, като научиш колко често си в моите мисли. Почти толкова често, колкото и аз съм в твоите, предполагам.

Корд пристъпи напред, вдигнал пистолета си срещу гърдите на Гилкрист. Професорът сведе поглед към оръжието, а после пъхна ръце в джобовете си и заразглежда Корд, сякаш детективът беше буболечка, пропълзяваща последната си обиколка в стъкленица с цианид. След това попита:

— Как е синът ти, детективе?

В очите на Корд нещо трепна, докато се вглеждаше в лицето на Гилкрист.

— Все още обича да кара колело, нали? Въпреки опасностите.

— За какво говориш?

— И чух, че отишъл да поплува. Музиката, която тези младежи слушат…

Опитва се да ме изкара от търпение. Спокойно, запази спокойствие.

— Самоубийство чрез удавяне. Това беше нещо уникално за него. В песента, струва ми се, се споменава за бръсначи и бесилки… Алитерация, подходяща за юношеска поезия.

— Какво общо си имал с това? — Корд стисна още по-здраво пистолета и го обхвана ужасното чувство, че не може да се владее. В ушите си чуваше бучене от силно напрежение. Той завъртя дулото към професора, чието лице едва забележимо трепна, но иначе си остана безучастно. За малко да го блъсне с цевта. — Бих могъл да те убия…