Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

— С какво се занимава татко ти днес? — попита доктор Брек.

— Не знам. На работа е, струва ми се.

— Ти обичаш ли своя татко?

— О, да. Разбира се.

— А майка ти обича ли го?

— Разбира се. Така мисля.

Доктор Брек шофираше бързо. Пейзажът наоколо препускаше, сякаш Сара бе яхнала „Достигащия Облаците Орел“. Един обор първо беше червена точица в далечината, след това стана червена топка и накрая огромен червен кит, а после изчезна зад тях като мечта.

Доктор Брек намали скоростта и навлезе в алеята за колежа. Той сви към един участък, където бе по-пусто и имаше повече дървета, отколкото сгради. Сара успя да прочете поне един надпис. Одънски университет. Тя не разбираше думата „университет“, но я бе запомнила, защото точно там работеше доктор Брек и това я правеше изключително важна.

— Харесват ми тези сгради — заяви Сара. Те й приличаха на замъци — само че без големи порти, подвижни мостове и езера около тях. Някои дори имаха назъбени стени отгоре като във филма „Робин Худ“ (стария „Робин Худ“, добрия), където стояха войниците на шерифа и стреляха с арбалети към звездата, наречена от нея „Ароу Флин“. В книгата на Сара имаше две истории за замъци.

Доктор Брек караше мълчаливо. Изглеждаше потънал в мисли и тя не искаше да го безпокои, но се опита да прочете табелата пред сградата, край която минаваха. Тя не успя и го попита за думичките.

— Пише „Институт за специализация по педагогика“ — отвърна той. — Прочети другата табела ей там.

Тя смръщи вежди.

— „Факултет“. О, о, това мога да го прочета. И „филологически“.

— Хубаво — рече той. — „Филологически факултет“.

— Получих си обратно последния разказ от доктор Паркър — каза Сара. — Може ли днес да го прочетем?

— Ако желаеш.

— Той ми е любимият. Разправя се за един вълшебник, когото видях край езерото Блакфут Понд. Той живее в гората зад моята къща. Наблюдава често къщата. Много време ми трябваше, докато го напиша. Исках да е съвсем точно. В този разказ е и Достигащия Облаците Орел и…

С внезапно любопитство доктор Брек запита:

— Този вълшебник е в твоя разказ ли?

— Аха. Разказът се казва „Слънчевият човек“. Така се нарича той.

— И значи си го видяла край Блакфут Понд? Кога?

— Една сутрин. Миналия месец, струва ми се. Той беше и зад къщата.

— Как изглежда?

— Никога не съм го виждала отблизо. — Сара отметна кичур коса от лицето си. — Знаете ли, доктор Брек, исках да помоля Слънчевия човек да ме направи умна, само че ме беше страх. Но мисля, че той разбра това. Нали той ви изпрати при мен.

— Така ли мислиш? — Доктор Брек насочи колата към един празен паркинг до безлюдна сграда. Удари спирачка. Тя посегна да си отвори вратата, но преди да вдигне ръчката, доктор Брек докосна ръката й. — Не, Сара. Почакай една минутка.

Тя изпълни молбата му.

Корд се втурна към входната врата. Каза на Том:

— Том… — Гласът му потрепери и той си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и пак започна: — Мисля, че мъжът, който е идвал тук през изминалия месец, Брек, струва ми се, че той е Гилкрист.

— Какво?

— Сега няма да обяснявам. — Той се обърна към Даян: — Кога тръгнаха двамата със Сара?

Тя отвърна през сълзи:

— Преди половин час.

Къде са те, къде биха могли да отидат?

Къде е отвел дъщеря ми?

— Щяха да ходят в колежа.

— Кой колеж?

— В Одън. Да правят някакви тестове. О, Бил. — Тя ридаеше и стискаше истерично възглавницата. — Той каза, че ще я снима на видео. Имал камера…

Корд нареди на полицая:

— Предай сигнал за обща тревога. Щатска и федерална. Съобщи, че има отвличане в момента и да се действа предпазливо. Провери първо в Одън, но щом е убил Оукън тази сутрин… — Това доведе до нов стон откъм Даян. — … съмнявам се дали сега е някъде около колежа.

— Добре, сър.

— И им предай, че е взел моята дъщеря.

— Да, сър.

— Ако той я държи като заложница, аз ще преговарям, нали разбра? Кажи го на Слоукъм и Елисън и ако имат проблем с това, нека се свържат с мен. И искам някой да наглежда къщата на Уинтън Кресги. Да пази жена му и всички деца.

Къде ли е тя? Къде е дъщеря ми?…

Полицаят попита:

— Тук ли ще останете, сър? Или ще искате двама мъже около къщата?

— О, Бил — прошепна Даян. — Мили боже…

— До всички подразделения в района…

Отвън, по радиостанциите и на двете полицейски коли, като от стереоуредба са разнесе радиосъобщението:

— До всички подразделения в района. В ход е десет-трийсет и три. Сградата на педагогическия факултет, Одънски университет. Покушение. Мъж с нож или бръснач в нова лимузина. Без номера…