Джеффри Дивер - Урокът от нейната смърт

Докато той бе търсил, надеждата бе единственото, което го крепеше на крака, а сега и тя също е изчезнала.

Той седи като парализиран десет минути, после вижда как полицейска кола се поклаща по неравната земя към него. Кара я предпазливо Ланс Милър. Тя спира край един склон. Вратата се отваря. Слиза Даян.

След нея слиза и Сара.

Корд се изправя развълнувано и пристъпва напред. Той силно притиска момичето в обятията си. „Миличка, миличка, миличка!“, вика той. Неговата емоционалност започва да я смущава и той се опитва да изглежда безгрижен. После настъпва замайване, което не е имитация. Той силно се смее и стиска ръката й.

Даян обяснява, че Сара е дошла тичешком по шосето до вкъщи преди двадесет минути. Тя шепне на Корд:

— Много е потресена. Видяла как Гилкрист напада Бен, побягнала и се скрила в колежа. После се прибра у дома пеша. — Корд вдига тревожно вежди и Даян отгатва въпроса. Изрича само с устни: — Тя е добре. Изобщо не я е докосвал.

После кима към линейката, паркирана на алеята към входа на Гилкрист.

— Дадоха й хапче, за да се успокои. Нали, скъпа?

— Спи ми се, мамо.

Въпреки че има поне хиляда въпроса, които Корд иска да зададе, той знае, че не бива да обсъжда това с дъщеря си. Той казва:

— Почти е време за вечеря. Хайде да се прибираме у дома и да запалим барбекюто, а?

— Добре, татко. Ръката ти е наранена.

— Дребна работа.

Те тръгват към доджа в това празнично настроение, но тежестта на събитията е прекалено голяма за Сара. Тя се взира в къщата на Гилкрист, сякаш гледа приятел, който я е предал. Въпреки че разстоянието е значително, Корд внимателно застава между нея и къщата, да не би случайно тя да види кръвта.

— Той нарани доктор Брек, татко. Слънчевия човек нарани доктор Брек. Смятах го за мой приятел.

— Всичко е наред, скъпа. Ти ще се оправиш.

— Спи ми се. Загубих си раничката.

— Ще я намерим по-късно, скъпа.

— Оставих я в колата на доктор Брек. Там ми е касетофонът. Доктор Брек ме накара да избягам, когато Слънчевия човек… — Тънкото й гласче заглъхва.

Даян вдига ръка към устните си, но е решила да не показва ужаса си пред момичето. Усмихва се насила.

Корд пита Даян:

— Как е Брек?

Тя се колебае. Корд разбира, тя се чуди дали да признае, че се е осведомила по този въпрос.

— Обадих се в болницата — прошепва тя. — Той ще оживее. Има стотици шевове.

Сара извръща поглед замаяно.

— Тук не ми харесва. Страх ме е той да не се върне в къщата си.

— Кой? — пита Даян.

— Слънчевия човек.

Корд се надвесва над нея.

— Той си замина, скъпа. Никога няма да се върне. Аз го прогоних.

Даян гледа към къщата. Тя казва:

— Там ли живее твоят вълшебник?

Сара отвръща:

— Видях го на два пъти зад пасището. Исках той да направи магия, за да стана умна, затова един ден го проследих дотука. Но ме достраша да го помоля и си тръгнах.

— И тя е написала разказ за това.

Корд измъква две зацапани страници от горния си джоб и прочита думите, които вече е запомнил почти наизуст:

— „И момичето се покатери на гърба на Докосващия Облаците Орел и обгърна пернатата му шия. Те полетяха надалеч от жълтата къща. Последваха Слънчевия човек чак до дома му. Полетяха над двора, после над пасището, край стария кладенец и изгорелия силоз, който прилича на кости от кит, после над железопътния мост и по пътечката към реката. Накрая стигнаха до поляна сред гората. Докосващият Облаците внимателно се приземи. И ето там беше къщичката на Слънчевия човек…“

— Ти сама ли си идвала тук, Сара? — Клепките на Даян потрепват от мисълта за предотвратената на косъм трагедия.

— Исках само той да ме направи умна, мамо.

Даян обгръща с ръка дъщеря си и те се отправят към полицейската кола. Корд тръгва бавно след тях. Майка и дъщеря за момент се разделят, момичето хуква напред.

Корд настига жена си, която сега мълчи и на лицето й се е появило същото съсредоточено изражение, както до леглото на Джейми. Корд знае защо, но сега не иска да мисли за това. Болката в ръката започва да си наваксва загубеното време досега и той е полуприпаднал, когато се отпуска до Даян на задната седалка на доджа. Сара е пожелала да се вози отпред. Даян леко погалва косите на дъщеря си.

Когато Корд се премества по-близо до жена си, тя се отдръпва. Движението й е едва доловимо, но ясно.

Милър запалва колата и бавно потегля по неравния път. Доджът се носи като кану по килватера на моторница. Корд свежда чело надолу и го подпира с длан. Ето какво си мисли той: Аз просто си върша работата по единствения начин, който знам. Какво повече се очаква от един мъж? Макар Корд да подозира, че от един мъж се очаква повече и вероятно много повече. Той знае, че когато дъщеря ти се оправя, синът ти се разболява, а когато колата бъде изплатена, ипотеката за къщата се вдига, и когато си мислиш, че обичаш жена си, тя е отишла при друг мъж… Нямат край житейските тегоби. И има толкова много да се направи и още много след това. Още, и още, и още… Но му се струва, че проблемът не е толкова в това, а по-скоро да се намери някой или нещо, което да ти покаже точно какво трябва да се направи. Това е урокът. И Бил Корд се съмнява дали някога ще успее да се справи.