С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Видя на изкривения стълб на противоположния ъгъл друга табелка, която го известяваше, че е стигнал до улица „Да го начукам на всички ви“. Улица, която не си спомняше да е видял на картата. Светна зелено и той даде газ, ускорявайки по наклона. Покрай прозорците прелитаха десетки разнебитени жилища с цвят на дървени въглища, както и няколко безименни улици.

Бетингър спря колата до бордюра, защото разбра, че се е изгубил, бръкна в жабката и извади омачканата карта на Виктъри, която с Алиса бяха намерили онлайн. Картата не оправда очакванията им, защото се оказа отпечатана на обикновена хартия, а не на папирусова.

С крайчеца на окото си забеляза някакво движение.

Стисна пистолета си и погледна в южна посока. Едър мъж с вдигната качулка на канадката, която хвърляше сенки върху лицето му, точно излизаше от входната врата на близка сграда.

Бетингър свали прозореца и заоглежда непознатия.

— Добро утро.

— Добро ли е?

Детективът посочи стълба, където трябваше да има улична табелка, и попита.

— Коя е тази улица?

— Да не си се загубил, а?

— Опитвам се да стигна до Дарън Авеню.

Закачуленото привидение повдигна рамене.

— Така ли?

— Това ли е Дарън Авеню?

Някой изкрещя нещо и непознатият прибра глава между раменете, сякаш се криеше от куршум.

— Съобразявай се! — викна той през улицата. — Хората се опитват да спят!

Бетингър погледна в тази посока. На малка покрита веранда в далечината видя прегърбената фигура на възрастен човек, който носеше две престилки и най-малко три халата. Човекът се наведе, загреба една отвратителна котка (която напразно заби нокти в многото слоеве плат, но напразно) и се провикна в отговор:

— Аз само търсех моя малък…

— Млъквайте всички — кресна невидим човек, — или ще сляза и ще ви накарам да млъкнете!

Съпротивяващата се котка беше внесена в черен отвор и детективът отново насочи вниманието си към закачуленото привидение.

Бледа ръка, покрита с белези, посочи колата.

— За шестнайсетгодишния рожден ден на детето ли си я купил?

— Не, за моята бар мицва.

Изпод качулката се чу кикот и се понесоха кълбета пара и миг по-късно призракът посочи към кръстовището.

— Това е „Ленора“, „Дарън“ е тази след нея. Или поне така беше доскоро.

— Благодаря.

Бетингър вдигна прозореца, включи на първа и продължи обиколката си из разнебитения район в покрайнините, като успяваше да избегне повечето от мъртвите гълъби, които лежаха на платното. Петнайсетминутното пътуване по „Ленора“ го изведе на главна улица с четири платна, която някой ироничен любител на страхотии беше нарекъл Съмър Драйв 2 2 Летен път (англ.) — Б.ред. .

Вече ориентиран, детективът подкара на север. Улицата беше почти пуста и доколкото изобщо имаше някакво движение, беше от занемарени брички и лъскави автомобили, които приличаха на играчки. Докато навлизаше все по-дълбоко във Виктъри, изоставените сгради се смениха с обитавани, покрити целите с желязо. На билборда в източната част на Съмър Драйв имаше реклама, на която усмихната бяла жена говореше по мобилен телефон, без да има представа, че нарисуван със спрей член заплашва половия й орган.

Колата беше пресякла пустошта на покрайнините и навлезе в област на устойчива бедност.

Бетингър погледна в картата си, после към уличната табелка, за да потвърди местонахождението си, и включи мигача. Завъртя волана обратно на часовниковата стрелка и навлезе в Шейсет и пета улица.

Мина край „Заложната къща на Лани“, „Осребряване на чекове“, бакалия, наименувана гордо „Големия магазин“, едно меланхолично магазинче, което приличаше на погребална агенция, баптистко бинго и закусвалнята „При Клод“. В края на улицата откъм северната страна се издигаше висока бетонна сграда с американското знаме и табелка, на която пишеше „Виктъри. Полицейско управление“. Тази постройка беше светла и чиста.

Бетингър си помисли, че напомня на кутия за хапчета от времето на Втората световна война.

Завъртя волана, влезе в паркинга и вкара малкия автомобил в широко очертаната клетка. Плъзна поглед към часовника на арматурното табло, който му показа, че е подранил с двайсет минути. Този факт не го изненада, защото си беше оставил достатъчно допълнително време, за да открие мястото.

Угаси двигателя, закачи кобура на колана си и плъзна пистолета на мястото му. След като събра сили, Бетингър, човекът от Югозапада, слезе от колата. Студът проникна през дрехите и атакува кожата му.