С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Детективът се запита дали семейството му не трябва да е на повече от сто и трийсет километра от Виктъри.

— Това е общият преглед — каза инспекторът — и ти трябва да имаш това предвид, когато решаваш на кои случаи да посветиш времето си. Спасяването на живота на невинни хора е по-важно от това да попречиш на бандите да се трепят едни други. Възпирането на бандите от избиване помежду си е по-важно от ареста на продавач на наркотици. Вкарването в затвора на продавача на наркотици е по-важно от залавянето на автокрадец. Не убивай мухи, когато в помещението има стършел.

— Разбрано — каза Бетингър, насърчен от идеята, че неговият началник е здравомислещ полицай, а не някой бюрократ.

— Три неща приключват случая — работата, късметът и глупостта на лошите момчета. Можеш да контролираш само първото, но често пъти това е недостатъчно. И след като винаги имаш много повече случаи, с отколкото можеш да се справиш, твоето най-важно решение става с кой случай да се заловиш.

— Умея да определям приоритетите — отговори детективът.

— Твоят партньор е своенравен — посочи към помещението инспекторът. — Големият черен мъжага с превръзките.

Бетингър погледна в указаната посока. Зад изкривено бюро седеше много едър чернокож със здраво телосложение. Носеше масленозелен костюм, носът му беше като топка, а на лицето и врата имаше бяла марля. Малките му очи бяха впити в компютър, който беше оцелял от деветдесетте насам.

— Казва се Доминик Уилямс.

Бетингър се обърна с лице към своя началник.

— Своенравен?

— Наруши някои закони и пресата се заяде с него. Затова ги смъмрих с неговия партньор — понижих ги в длъжност. Мисля… по-скоро надявам се, Доминик да е муха, а не стършел. Знаеш ли разликата?

— След нахлуване в жилище мухата ще задигне плик с трева. Стършелът подхвърля доказателства, притиска хората за пари и застрелва онези, които не харесва.

— Точно така. — Зволински се почеса по сребристата четина. — Май не си задник.

— Дай ми време.

— Не му позволявай да минава между капките. Дори с номерата на мухите.

— Ще бъда взискателен.

— Прегледай ги. — Инспекторът посочи купчина папки, висока десетина сантиметра. — Започни със случая най-отгоре — убийство, което премина в няколко случая на некрофилия.

Детективът се наведе и взе документите от бюрото.

— Който и да го е направил, няма да се върне при жена си за два пъти седмично мисионерската.

— Точно така — съгласи се Зволински и махна към залата. — Залавяй се за работа.

Понесъл папките, които тежаха повече от кутия с обяд, Бетингър тръгна към Доминик Уилямс. Седналите зад бюрата си полицаи, край които мина, бяха толкова погълнати от работата си, че сякаш не забелязваха сянката, която хвърляше върху им, докато минаваше. Скоро детективът стигна до местоназначението си, прехвърли папките под лявата си мишница, свали ръкавицата и протегна дясната си ръка.

— Джулс Бетингър.

Доминик хвърли поглед върху протегнатата ръка, сякаш се готви да изплюе отрова върху й.

— Ти истински копой ли си, или от „Вътрешни разследвания“?

— Копой.

— Звучиш като човек, учил в колеж. — Тази забележка не беше комплимент.

— Имам и докторат.

— Приличаш на слънчево затъмнение.

Детективът разтвори ръка и пусна папките върху бюрото на едрия мъжага.

— Какво имаш за Илейн Джеймс?

— Коя?

— Жертва на убийство. Намерена е в магазина на улица „Гансън“. Постмортем содомизирана. Няколко пъти.

— Бяло момиче?

— Аха.

Челото на Доминик се сбръчка и марлите на лицето му се преместиха към центъра. Изглежда мисловният му процес включваше доста работа на мускулите.

— Освен цвета на кожата й имаш ли нещо друго?

Едрият мъж сви рамене.

— Видя ли трупа?

— Да. — Доминик посочи папката.

— Само снимки?

— Има доста.

— Да вървим в моргата.

— Ти върви, аз съм се хванал с това. — Едрият мъжага плесна компютъра си, на чийто екран се виждаха снимките на двама бели главорези.

Бетингър взе папката на Илейн Джеймс.

— Тя е нашият приоритет.

— Нашият? Да не би да сме сгодени?

— Инспектор Зволински нареди да сме партньори. И за да сме начисто, ти си разследващ полицай, а аз съм детектив.

Гняв проблесна в малките очички на Доминик и Бетингър вече си помисли, че ще му посегне.

Обаче след малко едрият мъжага се успокои и поклати глава.

— Негрото обича да предизвиква.