С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Доминик сви рамене.

— Зле си с паметта.

Премигващи луминесцентни пури осветяваха голия труп на Илейн Джеймс, просната на метален поднос, който Мередит Уонг беше издърпала преди секунди от стената на моргата.

Бетингър огледа жертвата. Бледото й тяло беше покрито с ожулвания и натъртвания с цветовете на дъгата (особено около шията). Плътта на коленете й беше изстъргана до кост, разкривайки белите капачета на колената. В средата на зиналото й лице стърчеше смазан нос с цвета на патладжан.

Двайсет и седем годишната жена беше умряла в мъки.

Доминик вдигна очи от мобилния си телефон.

— Имплантантите й още работят.

— Защо е на минус?

Уонг не разбра въпроса на детектива.

— Защо е на минусова температура? — поясни Бетингър. Замразена?

— Още никой не я е потърсил — посочи жената таблицата на стената. — Държим я две седмици, преди да бъде кремирана. Това е стандартната процедура.

— Трябва да… — Нещо грабна вниманието на детектива. — Какво е това под езика й?

Доминик и Мередит се вторачиха в отворената уста, а Бетингър светна фенерчето химикалка. Светлинният лъч мина край строшените зъби и се спря на долната част от връхчето на езика, осветявайки татуировка от четири обърнати сълзи.

— Задръж. — Уонг отиде до мивката, напълни картонена чаша с топла вода и се върна при трупа. След това доближи течността до устата на мъртвата жена.

— Чакай — предупреди я Бетингър. — Нали не искаш да счупиш…

Мередит Уонг изля чашата, трупът започна да съска, мъгла започна да се кълби от устата и ноздрите му. След това патологът нахлузи латексова ръкавица, хвана езика и дръпна. Замръзналата кръв се напука.

Детективът се наведе още и освети мястото с фенерчето. От долната страна на езика на Илейн Джеймс беше татуиран космат фалос, изстрелял куршум с формата на сълза.

Мередит Уонг съзерцаваше пениса, сякаш беше професор по физика.

— Да, не бях го забелязала.

Бетингър погледна към Доминик.

— Виждал ли си подобна татуировка?

— Не.

Бетингър не беше сигурен, че казва истината.

— Имаш ли представа какво може да значи?

— Че това и е любимият аромат?

— Дръж се прилично — каза Бетингър. — И я снимай с телефона, който толкова те вълнува.

— Както кажеш.

Детективът се обърна към патолога.

— Ще трябва да се направи аутопсия.

— Защото има татуировка? — подхвърли раздразнено Мередит Уонг.

— Защото е била убита. — Бетингър изчака жената да осъзнае смисъла на думите му. — Трябва да съберем доказателства, преди да я изгорите.

— Вече тампонирах сперма от вагината и ректума й, а и причината за смъртта е известна. — Уонг посочи синьо-черните следи, преливащи се във всички цветове на дъгата, които обикаляха врата й. — Умряла е от асфиксия.

Детективът се изненада, че думата й е известна.

— Провеждала си съдебномедицински аутопсии?

— Разбира се. Кой друг би могъл да ги прави?

Бетингър си помисли: някой квалифициран съдебен лекар, но не произнесе гласно предизвикателния си отговор.

— Кога тялото ще бъде готово за аутопсия?

— Утре сутринта.

— В колко часа?

— Десет и половина.

Доминик погледна към тях.

— По това време май няма много филми?

— Дръж си устата. — Бетингър отново насочи вниманието си към Мередит Уонг. — Ще бъдем тук в десет и половина.

— По-добре в единайсет.

Бетингър прегледа досието на Илейн Джеймс, докато асансьорът сваляше него и партньора му във фоайето. След като откри адресите, обяви:

— Отиваме на улица „Гансън“, номер четирийсет и две.

— Там са намерили тялото.

— Значи си детектив.

— Имаш ли представа какво е това? Улица „Гансън“?

— Шофьорът ми има.

Асансьорът иззвъня като камбанката на боксов мач и полицаите излязоха във фоайето, където възрастен чернокож мъж риташе автомата с напразната надежда да измъкне едно от десертните блокчета.

Доминик извади няколко монети по четвърт долар и ги даде на стареца, който беше прекалено ядосан, за да му благодари.

Сребристата кола се понесе бързо на запад по Шейсет и пета улица. Двайсет минути по-късно откара двамата си мълчаливи пътници от квартала на долната част от средната класа в западнал район, който приличаше на онези, през които Бетингър беше минал сутринта. Мястото бе потънало в бедност, а на небето слънцето се криеше зад мръсни облаци.

— Как се нарича това място?