С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Докато гледаше уреда, който вече можеше да му е откъснал крака, Бетингър разбра колко много хората във Виктъри мразят системата и нейните служители.

Доминик се показа навън.

— Видяхме шибания ти капан, негро!

— Защо крещиш? — попита детективът.

— Побягна.

— Това стратегия ли е? — попита Бетингър невярващо. — Това нещо можеше да ми откъсне крака, а ти…

— Не го е поставил този. Негрото, което наблюдава, никога не е извършителят. Обаче ти пропусна най-важното. Той духна. Вече го няма.

Детективът изведнъж разбра.

— Значи няма повече капани?

— Големият и образован май току-що улучи едно „да“.

Бетингър прекрачи замръзналата купчина кетчуп и тръгна към задната част на магазина. Стигна до канцеларията и започна да плъзга фенерчето във всички посоки, вадейки от мрака изгнили кашони, разпадащо се дюшеме, ръждиви щандове. Огледа всичко, за да е сигурен, че няма повече неприятни изненади.

После хвана топката на вратата с ръката си в ръкавица и я завъртя. Металът изскърца и езичето щракна. Той внимателно бутна вратата да се отвори не повече от сантиметър.

Върна се при един от рафтовете, взе кутия кафе и я хвърли. Кутията издрънча в дървото и бутна вратата да се отвори широко.

— Полиция!

С помощта на тактическото фенерче огледа канцеларията. Помещението изглеждаше необитаемо.

Бетингър влезе, насочи светлината към бетонния под и освети две червеникавокафяви петна. Върху изсъхналата кръв имаше стотици бледи частици, които някога са били коленете на жертвата.

— Жив ли си? — попита далечен глас, който принадлежеше на Доминик.

— На местопрестъплението съм.

— Отваряй си очите за големи черни следи от стъпки и за носна кърпичка с инициали.

Бетингър с удоволствие щеше да плати петдесет кинта за светеща електрическа крушка и десет пъти повече за друг партньор.

Той извади джобно ножче, отвори с палец острието, докато не щракна на мястото си, и клекна до петната. Внимателно огледа жълтите ожулени парченца от хиподермата на жертвата и тесните бели късчета — костни трески. Човешките отломки не предоставяха нови данни.

Бетингър се изправи, отстъпи назад и заобиколи доказателствата. Всички петна и мазки от кръв бяха успоредни, което показваше, че Илейн Джеймс не се е борила по време на половите актове, които бяха извършени на пода в тази канцелария. Изглеждаше възможно да е била убита на друго място и донесена тук след това за актовете на некрофилия.

Макар да обичаше дванайсетгодишната си дъщеря колкото своя син (и често пъти много повече), разследвания като това караха Бетингър да се съмнява в мъдростта да се родиш жена в този свят на гнусни мъже.

— Намери ли нещо? — Акустиката на халите превърна гласа на Доминик в нещо, което сякаш излизаше от детско телефонче.

— Още търся.

Детективът плъзна лъча на фенерчето по тъмния шев, където подът и стената се съединяваха. Нещо проблесна и той задържа движението на ръката си, осветявайки една цепнатина.

Две антени се размърдаха.

Това беше най-голямата хлебарка, която Бетингър бе виждал. А това значеше много, защото вече два пъти беше ходил във Флорида с жената и децата си. Бавно започна да се приближава до създанието, което не отстъпи територията си.

— Видя ли какво се случи тук?

Антените се разлюляха като веждите на мъдрец, който отговаря на всеки зададен въпрос със свой безсмислен въпрос. Бетингър обърна гръб на буболечката и започна бавно и систематично да оглежда пода, търсейки нещо, което го нямаше в омачканите (и непълни) снимки от местопрестъплението. Студът се промъкна под канадката му при тази дейност без много движения и той скоро започна да трепери.

Хвърли поглед към цепнатината и видя, че хлебарката още проявява интерес.

— Огладнявам — обяви Доминик на своя партньор, хлебарката и цялата улица.

Бетингър беше на две крачки от края на своето проучване на пода, когато видя нещо. Коленичи, за да хвърли едно око на тази аномалия, която изглеждаше като звездичка от преплитащи се драскотини. Излизаха от един център, който беше малко по-дълбок, но въпреки това съвсем повърхностен. На по-малко от шейсетина сантиметра от тази звездичка имаше друга, която много й приличаше. Погледът, който хвърли надясно, разкри още една.

Бетингър се изправи и отстъпи назад, без да откъсва очи от доказателството. Заедно трите звездички образуваха съвършен равностранен триъгълник.