С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

— Знаеш ли къде е моргата?

— Знам къде е шибаната морга. Работя във Виктъри от…

— Гаси компютъра и да вървим.

Бетингър си сложи ръкавицата, взе папката на Илейн Джеймс и закрачи към изхода, следван от своя нов партньор.

Едрият чернокож се настани зад волана на сребриста луксозна кола, докато детективът затваряше пътническата врата. Колата с мъркащ двигател се плъзна от паркинга.

— Не бих се качил на това — подхвърли Доминик, когато минаха край малката жълта лимузина.

Сребристата кола се понесе бързо на изток по Шейсет и пета, зави на юг по Принсес Драйв, широка улица, успоредна на „Съмър“, но беше в много по-лошо състояние. Двамата мъже не продумаха по време на двайсетминутното пътуване. Скоро колата спря на паркинга на голяма зелена като мента сграда — окръжната болница „Йоан Кръстител“. След триминутно ходене детективите се озоваха във фоайе със същия цвят. Място, превзето от дебели санитари, стенещи старци и миризма на пикоч. Продължиха към асансьорите и когато Доминик натисна с показалеца си бутона с отчупен край, Бетингър забеляза деветте дупки от куршуми точно над плота на регистрацията.

Чу се звънец и от асансьора бавно излезе възрастна жена от латиноамерикански произход в болнична престилка, бутайки метална стойка, на която висяха две торби с течност в розов оттенък. Доминик мина край нея, същото направи и Бетингър, който погледна назад и видя оголения гръбнак на пациент.

Доминик натисна копчето за шестия етаж и вратите се затвориха, плъзгайки се със скърцане по старите улеи. След това асансьорът тръгна нагоре.

Бетингър се хвана за една от дръжките, защото залитна от рязкото потегляне.

— Моргата на шестия етаж ли е?

— Не. Просто искам да видя баба.

— Не ми приличаш на такъв.

— Който би искал да види баба си?

— Който има баба, която иска да я посещава.

— Задник.

— Моргата на шестия ли е?

Доминик кимна и в този момент отново се чу звънецът.

Двамата излязоха заедно от асансьора и закрачиха по лошо осветения светложълт коридор с набръчкан линолеум на пода. Бетингър се спъна в едно изкорубено парче, но успя да запази равновесие.

Устата на Доминик се изкриви в усмивка.

— Гледай къде стъпваш.

— Благодаря за закъснелия съвет.

Двойката мина през три осветени участъка и се спря пред затворена дървена врата. На табелката върху нея пишеше: Мередит Уонг. Пред името нямаше буквички и Бетингър с разочарование заключи, че човекът, който обработва труповете в град с ужасяващ брой убийства не е съдебен лекар, а коронер 4 4 В някои страни с англосаксонска правна система коронер е длъжностно лице без висше медицинско образование, което разследва съмнителни смъртни случаи и събира доказателства за убийство. — Б.ред. .

— Какво? — попита враждебно женски глас.

Доминик бутна вратата и прекрачи прага, следван от своя партньор. Дебела азиатка се беше настанила на табуретка зад високата маса. Това сигурно беше Мередит Уонг по бяла престилка и със сбръчкано чело.

— Уговорете си час като всички нормални хора — обяви тя, докато един тип в костюм на чудовище гонеше русо момиче по черно-белия екран.

— Не ми приличаш на заета — възрази Доминик и посочи телевизора.

— Ползвам си почивката.

— Ще си починеш по-късно.

— Изчезвайте от офиса ми.

Бетингър се намеси и протегна ръка.

— Аз съм детектив…

— Уговорете си час.

— Тук сме по работа и трябва да видим трупа на убита жена.

— Аз гледам как чудовището гони момичето из тресавището и искам да видя дали ще го изяде.

Бетингър преглътна яда си и попита учтиво:

— Кога да се върнем?

Мередит Уонг прецени способностите на гуменото чудовище.

— Ами след час.

Докато двамата полицаи излизаха, момичето изпищя, а коронерът се разкикоти.

Бетингър пресече болничното фоайе по посока на автомата, който имаше вид, сякаш го беше нападал тигър. Надникна в дебрите му, които се оказаха празни, с изключение на няколко десерта с фибри. С къркорещ стомах детективът погледна към партньора си, който седеше на винилов диван в далечния ъгъл и набираше текстово съобщение на телефонната клавиатура.

— Тази закусвалня бива ли я?

— Какво? — попита Доминик, без да вдига очи.

— Закусвалнята става ли? „При Клод“?

— Отвратителна е.

— Къде се храните тук?

— „При Клод“.

— Макар да е скапана?

— Предлагат две манджи, които няма да те убият.

— Какви?

Едрият сви рамене.