С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Въображението на Бетингър се задейства светкавично.

— И къде съм аз в картинката?

— Виждал ли си ги? — попита неговият началник, след като отвори каталога и го остави на писалището. Пръстът му сочеше лъскава снимка, на която една жена, твърде красива, за да бъде полицай, показваше бронежилетка. — Добрата може да ти спаси живота — отбеляза той и продължи да прелиства, докато стигна до поизбледняла снимка, на която един здравеняк с добре поддържан маникюр стискаше лъскав автомат. — А оръжията, които не засичат, са от полза за хората, когато се опитват да ги убият.

Инспектор Ладел затвори каталога, наведе се и го хвърли върху купчина отпадъци.

— Заради теб — продължи той — изгубихме това оборудване, за което лобирам, мамка му, още откакто черните президенти бяха научна фантастика. И невероятното е, че това дори не е най-лошото. Комисар Джефри сега вече не е сигурен дали кметът ще одобри пакета с нашите социални придобивки.

— Света Богородице — подхвърли Бетингър.

Инспектор Ладел се наклони назад с кожения си стол.

— Комисарят и аз си поговорихме. Той е сигурен, че кметът ще оцени, ако се отървем от един определен детектив. — Схруска дражето и го глътна. — Искаш ли друг въпрос с един-единствен отговор?

И дума не излезе от устата на Бетингър.

— Възможно ли е просто да изчезнеш някъде?

— Като при телепортирането ли?

Инспектор Ладел кимна.

— Да, нещо подобно.

— Така и не научих как става.

— Много жалко.

Бетингър се нуждаеше от конкретен отговор.

— Това означава ли, че съм уволнен?

— Обадих се тук-там. Казах, че имам хрътка, която върши наистина добра работа, първокласен копой, дето се изсра на метеното и повече не може да остане в къщата.

Инспектор Ладел отвори чекмеджето.

— Знаеш ли нещо за Мисури?

По гръбнака на петдесетгодишния детектив пропълзяха хладни тръпки. Мразеше студеното време и смяташе, че хората, които избират да живеят там, са извънземни. Той неохотно продължи разговора.

— Ама местенце, а?

— Обявен за щат много отдавна. В североизточната му част има град на име Виктъри. Чувал ли си го?

— Дали изобщо някой го е чувал?

— Част от Ръждивия колан 1 1 Прякор на постиндустриалния регион в САЩ, включващ щатите Илинойс, Индиана, Мичиган, Охайо и Уисконсин. — Б.пр. . Имал е бъдеще някога, когато азиатците са били ориенталци. — Ладел помръдна с рамо и една папка се плъзна по бюрото му, спря и увисна над бездната като трамплин. — Когато в Мисури пуснеш водата в тоалетната, тя отива в този град.

Бетингър отвори папката и започна да оглежда информационната страница, която му съобщи, че във Виктъри има тревожно голям брой отвличания, убийства и изнасилвания. Градът приличаше на голям бордей от третия свят, който като плавей някак си беше стигнал до средата на Америка.

— Искат те — заяви инспектор Ладел. — В момента се реорганизират и имат нужда от детектив. Ако се преместиш, ще отменим временното ти отстраняване.

— Значи съм отстранен?

— Не ти ли казах? — сви рамене инспектор Ладел. — На този етап трябва да причиня болка или на теб, или на отдела и дори няма да се престоря, че съществува някаква дилема. Ти си задник, обаче се опитвам да ти дам нещо, защото си талантлив. Върви във Виктъри. Изкарай си службата. След четири години можеш да се пенсионираш. Върни се тук и замеряй къщата на кмета с яйца.

— Пет години — поправи го Бетингър, докато разглеждаше снимката на гето, което приличаше на Нагасаки след атомната бомба, населено от чернокожи, оцелели сякаш в концентрационен лагер.

— По някое време може успееш да си уредиш преместване, но честно казано, се съмнявам, защото там горе имат отчаяна нужда от значки.

Детективът се замисли за жена си и децата. Потърка слепоочията си и докато го правеше, погледна към своя началник.

— Това е гадост.

— Така е — съгласи се Ладел — и ти я заслужаваш.

Детективът изнесе през въртящата се врата кашон, в който имаше дрехи и книги по криминология, и пое към паркинга. Докато крачеше към своя зелен седан, забеляза изпусната на земята плоска от уиски.

— Бетингър.

Обърна се и забеляза тревожното сбръчкано лице на Силвърбърг — човек, който веднъж му беше спасил живота, а той неговия — два пъти.

— Не е честно — обяви еврейското момче. — Ако човек иска да си пръсне черепа — нека. Аз го одобрявам. Дарвин също щеше да го одобри.

Бетингър сви рамене и продължи да крачи към колата си, но вече в приятелска компания.