С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Бетингър наблюдаваше как двама от фирмата за почистване се качваха по стълбата с отвратени лица, за да почистят последните следи от самоубийството. Младият полицай, сдобил се с корона от повръщано и равностойни на нея еполети, си тръгна по-рано, разтърсен от преживяното. Трупът с отнесената глава бе откаран на място със стоманени врати, миризма на дезинфектанти и цифрови термометри, които показваха ниска температура както в градуси по Целзий, така и по Фаренхайт.

Детективът отвори пакетчето, което беше купил преди няколко минути от автомата. Вниманието му бе привлечено от стъпки и един мъж се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Инспекторът иска да те види.

— Никога няма да изям проклетите сладки.

— Мисля, че може да не бързаш. Начинът, по който инспекторът произнесе името ти… по-добре да изчакаш.

Бетингър се обърна към Големия Том — прякорът му се отнасяше по-скоро за голямото шкембе, отколкото до ръста му — не беше по-висок от китайка. В този миг детективът осъзна колко много главата на старшия технически сътрудник прилича на лукова.

— Инспекторът разстроен ли е? — попита Бетингър по-скоро любопитен, отколкото разтревожен.

— Веднага след като те повика, се чу гръмотевица.

— Сътрудникът отиде до един от прозорците. — Обаче небето изглежда съвсем чисто.

Двамата заедно се върнаха нагоре по коридора и влязоха в централното помещение, където дузина полицаи се вторачиха в Бетингър. Когато скри канелените сладки в сакото си, тежест притисна раменете му.

— Може би ще имаш време да правиш истински сладки — подхвърли Големия Том. — Ще омесиш сам тестото. Ще следиш фурната. Може да ти остане време да пожънеш и захарна тръстика.

— Опитах се да помогна на човека — направи опит Бетингър да прозвучи искрено. — Честна дума.

— Да не се чудиш, ако те извадя от списъка си с хора, на които да се обадят, ако нещо се случи с мен.

След още няколко крачки стигнаха до писалището на Големия Том, където свинеподобният технически сътрудник вкара туловището си в пластмасов стол. Бетингър продължи към близката врата, стисна десния си юмрук и почука точно под табелката, на която пишеше: „Инспектор Кери Ладел“.

— Бетингър?

— Аха.

— Влизай. — Заповедническият тон не обещаваше нищо добро.

Детективът си пое дъх, завъртя топката на вратата и я бутна да се отвори, откривайки кабинет, в който боровете и орехите бяха повече, отколкото в гората. Зад бюрото в кожено кресло седеше инспектор Ладел — висок, намръщен, с издути под сребърните мустаци устни и зли очи.

— Какво, по дяволите, каза на Робърт Фелбърн?

Думите се стрелнаха към Бетингър като куршуми, привличайки погледи от голямото работно помещение.

— Да затворя ли вратата?

— Отговори на въпроса ми!

Детективът затвори вратата.

— Недей да сядаш!

— Така ли ще разговаряме?

— Фелбърн дойде тук за помощ, влезе в кабинета ти, излезе и се самоуби.

— Фелбърн е бил изстискан от черна професионалистка, наполовина по-млада от него. Аз осветлих положението и му дадох няколко съвета.

— Какви например? Да се самоубие?

— Казах му да забрави за парите и да продължи нататък.

— И той продължи. — Инспекторът вдигна очи към тавана.

Бетингър седна на стола, който му беше отказан.

— Защо ми се нахвърляш така? Този тип беше идиот.

— Познаваш ли Джон Карлайл?

Стомахът на детектива се сви.

— Кмета?

— Да не мислиш, че става дума за втория бейзмен, който направи четирийсет и един удара през краткия си гастрол по време на първенството през 1932?

Бетингър разбра, че този кофти разговор ще стане още по-гаден.

Инспектор Ладел хвърли ментово драже в устата си.

— Ето ти въпрос с един-единствен отговор. Познай кой е бил женен за сестрата на Карлайл само допреди няколко месеца? — Шефът смукна от бонбона си. — Избор А: мъжът, който дойде тук за помощ, влезе в твоя кабинет, излезе и се самоуби.

— Мамка му!

— Това е точната дума. Мамка му! — кимна инспектор Ладел. — Може би ако му беше казал нещо мило, нямаше да се налага сега да използваме тези сквернословия.

— Какво означава това?

— Нищо добро. — Шефът му прекара ментовото драже из устата си. — Повечето политици не искат да бъдат свързвани с изневери, курви или самоубийства, а в историята с Фелбърн те са накуп.

— Значи ще се разсмърди.

— Когато кметът разбрал, се обадил направо на полицейския комисар. — Инспектор Ладел запрати дражето срещу един от зъбите си и се чу щракане, сякаш беше свалил предпазителя на пистолет. — Помъчи се за миг да си представиш същността на това обаждане, ако обичаш.